Грег Беър - Кралицата на ангелите

Мери бе все още много млада, за да привлече вниманието на продавачите, но беше видяла много от столетниците по време на арести. Тя излезе от асансьора, уверено се запъти към фоайето и премина по насочената към вътрешността тръба. Прозорците, изсечени в стените на нивото на човешки хълбок предлагаха гледка, която винаги караше Мери да остава без дъх. Край стените на прохода се движеше поток от арбайтери, които старателно избягваха средата на коридора, предвидена за пешеходци. В края се виждаше бюро, зад което бяха застанали двама мъже в зелени униформи. Това беше входът на Овърсайт, където както винаги цареше църковна тишина.

— Инспектор Чой, имате още петнадесет минути до срещата с федералния координатор Еленшоу.

Тя искаше да се срещне с полицейския надзорник Д. Рийв, но очевидно новините тук се разпространяваха твърде бързо.

— Добре, да изчакам ли? — обърна се тя към зеленоокия служител.

— Да, но не тук — отвърна той с явно неодобрение. — Вашето място е в сектор 3, фоайе 2.

Тя присви очи, без да ги откъсва от неговите, докато служителят не отклони поглед. Мери потрепера и тръгна към указаното място, ускорявайки крачка. Тя не хареса начина, по който служителят се бе отнесъл с нея, а фактът, че почувства така познатата критика в погледа, смесена с похот, я накара демонстративно да обърне гръб. Външният вид на Мери винаги провокираше хората. Това беше възможност да си го върне на Тео. Служителят не би погледнал критично към приятелката й, но пък и не би се почувствал привлечен от присъствието й. За да стигне до мястото си, трябваше да вземе още един асансьор. Това беше отделение за пиещите кафе, които седяха безмълвни, а лицата им сякаш говореха: „Времето е пари“. Преди да седне, Мери ги огледа, „анализира ги в духа на Шерлок Холмс“, както сама обичаше да нарича професионалния си навик, за да се убеди отново колко скучно беше да наблюдава празните им изражения. Никой детектив не правеше заключенията си въз основа на двусмислени доказателства. Все пак това понякога беше доста забавно. Например младият мъж вдясно от нея с абсолютна сигурност беше държавен служител. Лицето му беше празно, но не и лишено от характер. Прецени го като всеотдаен, но не особено страстен любовник. Три пръста на дясната му ръка бяха лакирани в зелено и златисто, което беше белег, че е желан зет от много на брой богати семейства. Само най-висшите обществени кръгове имаха подобни навици. Това беше част от традицията, наложена от президента Дейвис, предшествал Рафкайнд. Сред тези хора физическите страсти не бяха толкова популярни, за сметка на добрите маниери. Млад и приятен за своето мъртво битие. Потенциален клиент за продавачите — един добре изглеждащ паразит. В този момент в чакалнята се появи далеч по-интересна личност. Преминала терапия жена, облечена в дрехи, скриващи модификациите, необходими за живот в орбита. Такива жени бяха особено популярни в Гребените. При вида на Мери, непознатата се усмихна:

— Мога ли да седна при вас?

Мери нямаше нищо против. Новодошлата се настани, правейки пресилени опити да излъчва естествена грация. Мускулите й още не бяха привикнали към гравитацията на повърхността. Очевидно й се налагаше да пътува до долу често, защото тялото й носеше физиологическите белези за двойнствен живот. Подобна трансформация беше прекалено скъпа, за да е платена от собствения джоб, така че навярно бе финансирана с парите на някоя организация. Приятният младеж реши, че такова тяло е прекалено екзотично дори и за нечия мокра фантазия и спря да й обръща внимание. Тези с по-нисък обществен статус не биха скрили симпатиите си. На Мери й беше приятно, че ще има компания.

— Простете непохватността ми — рече непознатата, след като се настани. — Все още не мога да свикна с промяната.

— Да, забелязах.

— Вие сте от полицията нали?

В случая не беше необходима кой знае каква проницателност. Униформите бяха почти еднакви навсякъде.

— А вие от зеления пояс ли сте?

— Да. Много проницателно от ваша страна. Откъде разбрахте?

— Доктор Самплър си личи.

— Наистина, операцията ми беше осъществена от неговия екип. Доволна ли сте от резултата?

Тя понечи да сподели за проблемите си с меланина, но след като реши, че това не би било от полза на човек с неограничени запаси от витамини отговори просто:

— Да.

Непознатата жена усети, че Мери съвсем скоро ще тръгне за срещата си и побърза да й даде визитната си картичка.