Дейвид Брин - Практически ефект

Сетне заобиколи Денис и го целуна по другата буза.

— Трябва да бягам. Пуснала съм серия опити с един перспективен кристал. Приятно пътуване. Върнеш ли се като герой, ще празнуваме по специален начин, обещавам ти. — Тя му намигна закачливо, ръгна го с лакът в ребрата и едва не събори Прасльо.

Намръщеният Брейди грейна, когато Габриела го фрасна нежно по рамото. После фурията се понесе в обратна посока, съзнаваща напълно, че най-малко половината от присъстващите в лабораторията мъже я изпровождат с очаровани погледи.

— … тази жена може да свие перките дори на лейди Макбет… — промърмори с философско изражение Ричард Шал. Останалото не се чу.

Брейди подсмъркна възмутено и се отдалечи.

Докато Денис проверяваше за последен път изчисленията си, Прасльо скочи нагоре, изпълни блестящо хоризонтално планиране и се приземи недалеч от мястото, където работеше Шал. Сетне надникна заинтригуван през рамото, следейки пръстите му върху сложния електронен прибор, който нагласяваше.

Откакто, преди два дни, Денис обяви, че животинчето е негов питомец, техниците постепенно свикнаха муцунката му да се пъха и наднича от най-различни места. По някаква неизвестна причина Прасльо се завираше все там, където работата бе най-сложна. Така постепенно съществото се превърна в нещо като символ на висок професионализъм. Някои дори мамеха, като го привличаха с шоколад към своите работни места. Никой не се съмняваше, че странната гадинка носи късмет. Прасльо стана кадем.

Ричард вдигна глава, видя, че животинчето го следи и се обърна така, че да го улесни в наблюдението. Денис чак остави записките си, заинтригуван от странната сцена.

Изглежда, Прасльо проявяваше любопитство не толкова към непосредствената работа, колкото към онова, което извършителят й чувства, докато работи. То се люшкаше доволно напред-назад винаги, когато върху лицето на Ричард се изписваше облекчение и радост, подскачаше нагоре и често надничаше в работния чертеж.

Макар очевидно да не беше надарено с разум, Денис взе да се пита, дали все пак не подценяват интелигентността му.

— Ей, Нюел! — викна Шал. — Я виж, успях да изкарам страхотно сателитно изображение на площадката за излитане в Еквадор. Да знаеш от колко време се мъча. Твоята животинка наистина носи късмет!

В другия край на лабораторията настъпи суматоха. Денис побутна своя помощник.

— Ставай, Рич. Почва се тържествената част.

Ескортиран от Берналд Брейди, директорът шестваше бавно към зеватрона. Придружаваше го нисък, пълен мъж с мургаво лице — самият министър на науката.

Докато ги запознаваха, Буна Калумни гледаше през Денис, сякаш бе от стъкло. Гласът му бе висок и писклив.

— Това значи, Марсел, е младият храбрец, който ще поеме ръководството на твоята разработка? И първото му решение е собственолично да посети света, който си открил!

— Да, сър! — кимна захилено Фластер. — Всички ние ужасно се гордеем с него! — Той намигна съзаклятнически на Денис, който едва сега си даде сметка, кой се готви да обере лаврите.

— Ще се пазиш, нали, синко? — Калумни посочих пръст вратата на шлюза. Денис се питаше дали министърът въобще разбира нещо от това, което се готви.

— Да, сър, обещавам.

— Чудесно. Искаме да се върнеш здрав и читав!

Денис кимна, докато почти механично превеждаше смисъла на думите му от английски на езика на политиката: „Искаш да кажеш, че ако не си дойда, те чакат сума бюрократични неприятности и маса бумащина, докато отървеш гащите.“

— Ще се постарая, сър.

— Браво, синко. Знаеш ли, в наши дни е все по-трудно да се намерят самоотвержени млади хора като теб („Има ги по дузина за пени, но нали ти се съгласи да измъкнеш приятелчето ми от задънената улица“).

— Да, сър — повтори отривисто Денис.

— Като се има предвид подобен дефицит, уверен съм, че ще стигнеш далеч — продължаваше Калумни. („Тоя месец сме зле с пушечното месо. Та, ако обещаеш да се върнеш от първата самоубийствена мисия, може да те използваме пак“).

— Така предполагам, сър.

Калумни раздруса демократично ръката на Денис, обърна се и прошепна нещо на Фластер. Директорът посочи вратата и с това почетната визита приключи. Сигурно бърза да си измие ръцете, помисли си Денис.

— Е, добре, доктор Нюел — поде сега Фластер. — Свирнете на хвъркатото си приятелче да идва и потегляйте. Очаквам ви обратно най-много до два часа… стига да удържите жаждата си за приключения. Сложили сме вече шампанското да се изстудява.