Дейвид Брин: Практически ефект

Брейди побутна една дебела папка.

— Доктор Нелсън бе извикан в Палермо вчера преди обяд. Вероятно за да докладва за откритието пред правителствената комисия. Тук е неговият доклад — той взе папката и я пусна в скута на Денис. — Прочети си го сам!

Денис тъкмо се готвеше да отвърне с подобаваща любезност, когато вниманието им бе привлечено от метален звън откъм редицата с клетки. Двамата се обърнаха и видяха, че една от клетките се разтърсва от удари.

— Дявол да го вземе! — изруга Брейди. — Пак ще излезе! — Той изтича при стената и натисна копчето на алармата. От дъното на коридора долетя вой на сирена.

— Кой ще излезе? — попита Денис, заразен от паниката в гласа му. — Какво е това?

— Онази твар! — кресна Брейди по-скоро в микрофона, отколкото към Денис. — Онова хитрото, дето го преместихме във временната клетка! Измъква се!

Разнесе се трясък от счупено дърво и по пода се разхвърчаха трески. От мрака към Денис надзърнаха чифт изумруденозелени очи. Двамата се спогледаха — човекът и извънземният, само на ръка разстояние един от друг.

— Бързо! — изкрещя Брейди на групата работници, отзовали се на тревожния сигнал. — Носете мрежата преди да е скочило! И гледайте да не освободи другите животинчета, както направи последния път!

Денис пристъпваше от крак на крак с нарастващо безпокойство, подклаждано най-вече от втренчения поглед на зеленоокото. Опипа с ръка наоколо с надеждата да докопа някоя тежка книга.

Съществото придоби решителен вид. То се провря през отвора между пречките и скочи секунда преди мрежата да се спусне отгоре му.

За един кратък миг Денис успя да го разгледа — беше като мършаво, плосконосо прасенце. Но какво прасе само! Някъде по средата на скока задните му крака се разтвориха, разпервайки широка ципеста мембрана — всъщност чифт криле за планиране!

— Дръж го, Нюел! — извика Брейди.

Денис нямаше голям избор. Чуждоземната твар се носеше право към него! Опита се да отскочи, но закъсня. „Хвъркатото прасе“ кацна право на главата му и се вкопчи за косата, като надаваше ужасени писъци.

От изненада Денис изпусна папката и тя се стоварих цялата си тежест върху крака му.

— Ой! — извика той и заподскача на един крак, яхнат връз темето от неканения гост. Сетне вдигна ръце и се помъчи да го свали, но гадинката продължаваше да врещи, без да пуска здраво стиснатите кичури коса. Удържа го навреме, преди съвсем да е оплешивял. Все пак успя да махне лапата му от очите си и в същия момент видя Брейди да замахва към главата му с тежък стоманен лост. Денис клекна пъргаво, а „прасето“ изпищя. За щастие тръбата профуча над двамата.

— Дръж се, Нюел! Ей сега ще го махна!

— Заедно с главата ми! — Денис отстъпи назад. — Спри бе, идиот! Да ме убиеш ли се опитваш?

Явно Брейди не виждаше нищо лошо в подобна възможност, но спря и позволи на бойния си дух да се поизпари.

— Добре, Нюел. Ела насам, а ние ще го смъкнем.

Денис тръгна, но веднага щом доближи групата, съществото отново взе да врещи и да дърпа косите му.

— Почакайте — изплашено е, нищо повече. Дайте ми една минута и сам ще го сваля.

Той се отдалечи и приседна до разбитата клетка. Сетне вдигна предпазливо ръка и докосна треперещото създание.

За негова изненада малката твар сякаш се успокои от допира. Денис му заговори тихо, дори си позволи да го погали и не след дълго хватката на ноктите отслабна. Едва тогава го стисна за телцето и го взе в ръцете си.

Тълпата посрещна действията му с бурни овации. Денис им се усмихна с далеч повече увереност, отколкото изпитваше. Ето че стана герой, ще тръгнат легенди за него, които дълго ще се предават от уста на уста, придобивайки все по-фантастична окраска.

„…така де. Бях там, когато старият директор Нюел укроти гадната зелена твар, дето го беше сграбчила за топките…“

Денис сведе поглед към създанието, което беше „укротил“. Лицето му се стори странно познато, беше готов да се закълне, че вече го е виждал някъде. Но къде?

Спомни си. Когато навърши шест, родителите му подариха богато илюстрирана книга с финландски народни приказки. Немирната твар притежаваше острозъбата, дяволска усмивка на елф.

— Прасльо — обяви тържествено той и го потупа по хълбока. — Кръстоска между прасе и елф. Харесва ли ти новото име?

Съмняваше се, че чуждоземното същество ще го разбере — едва ли беше разумно. Ала нещо му подсказваше, че между двамата се е създала неосезаема, но реална връзка. Прасльо се ухили, разкривайки два реда тънки остри зъби.