Дейвид Брин: Практически ефект

От дъното на аудиторията се надигна дружен кикот. Червенината върху лицето на Габи придоби лилав оттенък. Тя бавно потъна в седалката си, изпълнена с желание да бъде някъде другаде в този момент.

— Името ти беше Нюел, ако не се лъжа — произнесе иронично шефът на научния съвет. — Доктор Денис Нюел!

Докато се оглеждаше смутено, Денис улови злобната усмивка на Берналд Брейди. Доскоро двамата бяха равностойни съперници за почетното място на младши сътрудник в лабораторията по зеватронни изследвания, но от известно време Денис едва го догонваше. Въпреки това върху лицето на победителя се четеше неизмерима от никакъв уред жлъч.

Денис сви рамене. След всичко, което го сполетя през последните месеци, почти не му бе останало нещо за губене.

— Ами да, доктор Фластер. Много мило, че си спомнихте името ми. Бях младши сътрудник в Първа лаборатория.

Габриела продължи процеса на сливане с тапицерията и ако се съдеше по изражението на лицето й, виждаше Денис за първи път в живота си.

Фластер кимна.

— Помня, помня. В интерес на истината, вашето име се мярна върху един документ на бюрото ми съвсем наскоро.

Лицето на Берналд Брейди грейна. Сякаш нищо на този свят не би могло да го въодушеви повече от идеята, Денис да бъде изпратен с някоя експедиция за редки образци… например в Грийнленд на Марс. Стига само да е далеч от върха, който Брейди си бе поставил за цел да изкатери. А така също и потенциалната награда, в лицето на русокосата хубавица — романтичните амбиции на Брейди към Габриела не бяха тайна за никого.

— Във всеки случай, доктор Нюел — продължи безмилостно Фластер, — не бихте могли да забравите своя центроид където и да било. Уверен съм, че ако проверите внимателно, ще го откриете в непосредствена близост до пъпа си.

Денис сведе поглед към изпъкващата тока на колана си, после се ухили чаровно на директора.

„Брей, наистина е тук! — говореше изражението му. — За в бъдеще ще внимавам да не го изгубя!“

— Жалко — продължи Фластер, — че един толкова изтъкнат специалист в стрелбата с прашка няма и понятие къде точно се намира центърът на неговата маса!

Това си бе съвсем недвусмислен намек за инцидента от предишната седмица — по време на танцовата забава — когато през прозореца изневиделица бе влетяло някакво отвратително на вид дребно същество и се нахвърли свирепо върху тълпата около купата с пунша. Тогава Денис, запазил пълно самообладание, смъкна една от презрамките на тирантите си, сви я като прашка и изстреля една чаша по кресливото изчадие, преди някой от присъстващите да е пострадал сериозно.

Сполучливата импровизация го превърна в герой сред младшия състав и дори вдъхна ентусиазъм в позакърнелите усилия на Габи „да спаси рухващата му кариера“. Истината бе, че в онзи момент искаше само да разгледа отблизо странното създание — дори малкото, което видя, предизвика буря от невероятни предположения в съзнанието му.

Повечето от гостите останаха с убеждението, че това е някакъв избягал опитен екземпляр от Центъра за генно инженерство, разположен в далечния край на института. Но Денис имаше други идеи.

Един-единствен поглед му бе достатъчен да определи със сигурност, че съществото не е от земен произход!

Малко по-късно на сцената се появиха мрачните и мълчаливи мъжаги от охраната, за да отнесат жертвата в неизвестна посока. Но въпреки всичко Денис бе абсолютно сигурен, че странното създание се е промъкнало през строго охраняваната врата на Първа лаборатория… до скоро неговата лаборатория, където бе разположен главният зеватрон. Достъпът до Първа лаборатория бе забранен за всички, освен за синеоките любимци на Фластер.

— Добре че стана дума — реши да атакува Денис. — Доктор Фластер, тъкмо смятах да ви попитам, къде точно е разположен центроидът на злобното, дребно същество, което се появи така неочаквано по време на последната забава?

Изведнъж в аудиторията се възцари мъртвешка тишина. Никой досега не бе посмял да предизвика открито и пред публика шефа на научния съвет. Но на Денис вече не му пукаше — без никаква видима причина човекът отсреща бе решил да го зачеркне от редиците на научния свят. Какво повече можеше да му направи?

Фластер втренчи в Денис безизразен поглед. Накрая кимна бавно.

— Доктор Нюел, заповядайте в кабинета ми след края на лекцията. Обещавам да задоволя напълно любопитството ви.

Денис се опули от изненада. Какво ли се криеше зад тази покана? Въпреки това кимна, измърмори, че ще е там и Фластер се върна отново при нескопосания си чертеж.