Дейвид Брин: Потапяне в слънцето

Добродушен и спокоен, Джереми все още бе в началото на средната възраст и влиянието му в Съвета на Конфедерацията растеше. Скоро щеше да стане водач на клана Алварес и да измести по-големия си брат Джеймс.

Чичо Джереми разказваше за това как старата Бюрокрация въвела закон всички да бъдат подлагани на проверка за „агресивни склонности“. Онези, които не я издържат, трябвало да бъдат поставени под постоянно наблюдение.

Джейкъб си спомняше точните думи, изречени от чичо му онзи следобед, когато дванайсетгодишната Алис крадешком се бе вмъкнала в Библиотеката със сияещо от възбуда лице.

„…Те положиха огромни усилия да убедят населението — с ниския си гърлен глас казваше Джереми, — че законите ще ограничат престъпността. И наистина го постигнаха. Хората с радиопредаватели в задника често хубавичко премислят нещата преди да причинят неприятности на съседите си.

Тогава, както и сега, гражданите поддържаха Законите за условниците. Лесно забравяха факта, че това нарушава всички традиционни конституционни права. Повечето живееха в страни, в които и без друго никога не се бяха радвали на такъв лукс.

И когато една вратичка в тези закони позволи на Джоузеф Алварес и неговите приятели да свалят самите бюрократи, е, възторжените граждани още повече се влюбиха в законите за условниците. Тогава водачите на Поврата решиха, че не е разумно да повдигат въпроса. Имаха си достатъчно трудности с изграждането на Конфедерацията…“

На Джейкъб му се искаше да изкрещи. Старият чичо Джереми дрънкаше ли, дрънкаше за всички тия някогашни глупости, докато Алис — късметлийката Алис, която бе на ред да рискува да си навлече гнева на дъртите, като подслушва с устройството, монтирано в космическия приемник на къщата… какво ли беше чула Алис?!

Трябваше да е космически кораб! Едва третият от големите бавнокораби, които се бяха върнали! Нямаше друго обяснение за свикването на космическия запас и за вълнението в източното крило, където бяха лабораториите и офисите на възрастните.

Джереми продължаваше да дудне за липсата на обществено съчувствие, ала Джейкъб нито го виждаше, нито го чуваше. Той запази равнодушно изражение, когато Алис се наведе към него и му прошепна… не, задъхано заговори в ухото му: „… Извънземни, Джейкъб! Водят извънземни! Със собствените им кораби! О, Джейк, «Везарий» води извънземни!“

Ъгловите сгради през няколко кръстовища бяха разрушени и на тяхно място бяха издигнати пъстроцветни „Павилиони за удобство на извънземни“. Джейкъб забеляза и новите ниски открити автобуси, предназначени да превозват човеци и извънземни, които пълзяха или вървяха изправени в целия си триметров ръст.

Когато минаваше край Градския съвет, видя да демонстрират десетина „кожи“. Поне приличаха на „кожи“: хора, облечени като диваци и размахващи детски пластмасови копия. Кой друг можеше да се облече така в такова време?

Джейкъб усили радиото в колата и натисна бутона за гласово избиране.

— Местни новини — каза той. — Ключови думи: кожи, Градски съвет, демонстрации.

След кратко забавяне иззад таблото се разнесе малко изкуствен механичен глас, който започна да съобщава компютърно генерирани новини. Джейкъб се зачуди дали някога ще успеят да накарат това устройство да говори човешки.

— Обобщена информационна емисия. — Гласът имаше оксфордски акцент. — Днес е дванадесети януари две хиляди двеста четиридесет и шеста година, девет часа и четиридесет и една минути. Добро утро. Тридесет и седем души провеждат законна демонстрация пред Градския съвет на Тихуана. Резюмиран накратко, техният протест е насочен срещу разширяването на Извънземния резерват. Моля, прекъснете ме, ако желаете да получите по факс или да ви прочета официалната им декларация.

Машината замълча. Джейкъб не каза нищо. Чудеше се дали изобщо иска да чуе остатъка от новините. Вече беше свикнал с демонстрациите на кожите срещу принципа на Резерватите: че поне някои човеци не са подходящи да контактуват с извънземни.

— Двадесет и шестима от тридесет и седемте демонстранти носят условнически излъчватели — продължи емисията. — Останалите, разбира се, са граждани. Това дава общо съотношение от един условник на сто двадесет и четирима граждани в Тихуана. Според поведението и облеклото си демонстрантите могат условно да се характеризират като последователи на така наречената „неолитна етика“ или „кожи“. Тъй като никой от гражданите не се е позовал на правото си на личен живот, може да се каже, че тридесет от тридесет и седемте са жители на Тихуана. Останалите са гости…