Дейвид Брин - Потапяне в слънцето

— Извинявай, Джейкъб. Сигурно си страшно уморен. Но днес поне най-после се получи.

Той си позволи да отвърне на усмивката й. Около устата и очите на широкото му лице се очертаха бръчки.

— Да — каза Джейкъб и се изправи. — Днес всичко се получи.

— А, между другото, докато беше долу, те търсиха по радиостанцията. Извънземен! Джони толкова се развълнува, че едва не забрави да запише съобщението. Трябва да е някъде тук.

Тя отмести настрани съдовете от обяда, взе лист хартия и му го подаде.

Джейкъб свъси гъстите си вежди. Кожата му бе опъната и тъмна от комбинацията наследственост, слънце и солена вода. Когато се съсредоточаваше, кафявите му очи се присвиваха. Той повдигна загрубялата си ръка към гърбавия си индиански нос и се помъчи да разчете почерка на радиста.

— Предполагам, всички знаем, че си работил с извънземни — обади се Глория. — Но определено не очаквах да те потърсят тук! Особено същество, което прилича на гигантски стрък броколи и говори като министър на протокола!

Джейкъб рязко вдигна глава.

— Търсил ме е кант? Тук? Каза ли си името?

— Трябва да е записано в съобщението. Значи е бил кант? Боя се, че не познавам чак толкова добре извънземните. Мога да различа синтиянин или тимбрим, но такъв виждам за пръв път.

— Хм… Трябва да се обадя на някого. По-късно ще разчистя съдовете, така че не ги пипай! Кажи на Манфред и Джони, че известно време ще съм при Макакай. И още веднъж ти благодаря. — Той се усмихна и леко я докосна по рамото, но когато се обърна, на лицето му незабавно се изписа загриженост.

Джейкъб излезе през предния люк, като стискаше в ръка съобщението. Глория го проследи с поглед. Тя събра диаграмите си. Искаше й се да знае какво е нужно, за да задържи интереса му за повече от час или за цяла нощ.

Каютата на Джейкъб бе не по-голяма от килер и леглото му представляваше тясна сгъваема койка, но му предоставяше пълна възможност за уединение. Той извади портативния си телефон от шкафа до вратата и го остави на койката.

Нямаше причини да смята, че Фейгин го е търсил с друга цел, освен от любопитство. В края на краищата, той проявяваше сериозен интерес към работата с делфините.

Спомняше си няколко пъти обаче, когато съобщенията на извънземния бяха водили само до проблеми. Може би не трябваше да му се обажда.

След кратко колебание Джейкъб набра номера и се отпусна назад, за да се успокои. Не можеше да устои на изкушението да разговаря с извънземен, където и да е и по което и да е време.

На екрана се появи ред на бинарен език, който показваше местонахождението на търсения портативен телефон. Извънземният резерват „Байя“. Логично, помисли си Джейкъб. Там бе Библиотеката. На дисплея се изписа стандартното предупреждение за забрана на контакти между извънземни и условници. Той с отвращение извърна очи. Пространството над завивките се изпълни със светли точици. После пред него изникна образът на Фейгин.

Извънземният наистина приличаше на гигантски стрък броколи. Закръглени сини и зелени издънки образуваха симетрични сферични топки около възлест набразден ствол. Тук-там по краищата на клоните имаше кристални снежинки, струпани около невидимите дихателни отвори.

Живият храст се олюля и кристалите на върха иззвъняха от преминаването на въздуха, издишай от съществото.

— Здравей, Джейкъб — металически изкънтя гласът на Фейгин. — Приветствам те с радост и признателност, както и с абсолютната липса на официалност, за която ти така често и упорито настояваш.

Джейкъб сподави смеха си. Фейгин му напомняше за древен мандарин, колкото заради напевния му акцент, толкова и заради сложния протокол, който използваше даже с най-близките си приятели човеци.

— Поздравявам те, Приятелю Фейгин, и почтително ти желая благополучие. А сега като свършихме с встъпленията, и преди да си казал нещо, отговорът ми е „не“.

Кристалчетата тихо подръннаха.

— Джейкъб! Толкова си млад, а си невероятно проницателен! Възхищавам се на твоята прозорливост и способност да отгатнеш целта на обаждането ми!

Джейкъб поклати глава.

— Нито ласкателства, нито скрит сарказъм, Фейгин — настоявам да разговаряме на обикновен английски, защото само така е възможно да не ме прекараш. И много добре знам за какво говоря!

Извънземният имитира свиване на рамене.

— О, Джейкъб, длъжен съм да се преклоня пред волята ти и да използвам високо уважаваната откровеност, с която твоят вид трябва да се гордее. Вярно е, че имах безразсъдството да те помоля за една малка услуга. Но след като вече ми даде отговор… несъмнено основан на някои неприятни минали случаи, повечето от които все пак се оказаха за добро… просто ще променя тази тема. Може ли да попитам как напредва работата ти с гордия фински клиентен вид?