Дейвид Брин - Стълба към небето

За съжаление, изтеклите дури не бяха помогнали на Джилиън да вземе решение. Заслушана в сухата реч на библиотеката, тя най-после я прекъсна.

— Няма нужда пак да ми повтаряш, че зангите мразят изненадите! Искам практичен съвет! Това означава ли, че веднага ще стрелят, ако се приближим до тях? Или ще ни дадат шанс да разговаряме? Трябва ми протокола за такива срещи!

Библиотечният клон все още изглеждаше склонен към двусмисленост или пък затрупваше Джилиън с безсмислени данни. Застанала така, че тенанинската маскировка да не й пречи, Сара виждаше, че Джилиън става все по-напрегната.

„Има и друг източник на информация — помисли си Сара. — На борда има и друг, който може би ще ни помогне със зангите.“

Досега се беше колебала да спомене за тази възможност. В крайна сметка, нейният „източник“ бе подозрителен. Паднали същества, чиито предци се бяха отказали от разума. Но времето изтичаше и Сара разбираше, че трябва да се намеси.

„Щом Великата библиотека не може да ни помогне, навярно трябва да се обърнем към една невероятна легенда.“

Откакто ние, храбрите доброволци, се присъединихме към земянитите в отчаяната им мисия, аз я сравнявам с предишното ни пътуване на борда на самоделна подводница — летен излет, който свърши с това, че четири заселнически хлапета се озоваха чак на морското дъно и оттам при звездите.

Разбира се, нашата малка „Ууфонска мечта“ представляваше просто изкорубен дънер със стъклен нос и едва побираше урс, хуун, кхюин и г'кек. За разлика от нея „Стрийкър“ е толкова огромен, че може да събере всички хути от Ууфон. Вътре има удобства, каквито никога не съм си представял, въпреки че съм прочел камари земянитски романи за звездни пътешествия.

И все пак двете пътувания имат нещо общо.

И в двата случая ние доброволно поемахме риска да се хвърлим в мрачна бездна и да се сблъскаме с неочаквани чудеса.

И в двете експедиции ние с приятелите ми имахме различни задачи.

И естествено, също като в „Ууфонска мечта“, на борда на „Стрийкър“ на мен се падна най-неприятната работа.

Пазител на животни. Това съм аз.

Ур-ронн задоволява страстта си към машините и помага на групата на Суеси в инженерното помещение.

Клещовръх изпълнява задачи, поверени му от екипажа на мостика. Прекарва си страхотно, като снове между сухите и пълните с вода участъци на кораба с размахани щипки и типичен кхюински ентусиазъм.

Хък весело върти колелата си. Тя си играе на шпионин и олюлява едновременно четирите си очни стълбчета, за да дразни джофурските пленници в килията им, като ги вбесява с вида на жив г'кек. Това ги кара да разкриват повече информация, отколкото каквито и да е други средства.

И тримата поддържат постоянен контакт с делфийския екипаж и наистина му помагат. Даже скоро всички да загинем, поне Хък и другите имаха удоволствието да вършат интересни неща.

Ами аз? Аз съм затворен в трюма и се грижа за стадо от двайсет блеещи глейвъра и два нацупени нура, които могат да говорят толкова, колкото кхюинска ларва.

Според Ние един от тези нури би трябвало да приказва съвсем нормално. Той не е нур, разбирате ли, а титлал — представител на пътуваща сред звездите раса, която прилича на нури, мирише на нури и има същия мошенически нрав. През всички тези години те някак си са се крили сред нас на Джиджо, без да бъдат разкрити. Седма раса преждевремци — незаконни заселници, — които са се облагодетелствали от нашите Общности, но изобщо не са си дали труда официално да се присъединят към тях.

Това изисква известна интелигентност, признавам. Но Калнокракия се държи точно като моя домашен любимец Хуфу. Скача наоколо, яде всичко, което не е завинтено за пода, и си ближе лъскавата черна козина чак до кафявите лапки, от които произхожда името му. Всички си мислят, че съм специалист по опитомяването на нури, само защото хуунските моряци наемат някои от тях да им помагат на платноходите и ловко да подскачат по рейките и такелажа срещу малко животински дреболии и петмез. Но според мен това само показва колко лесно се заблуждават хууните. Хиляда години. Толкова време сме работили с тези пъргави същества, без изобщо да се досещаме какви са.

Сега разчитат на мен да накарам Калнокракия отново да проговори.

Да бе, как ли не. И когато стигнем на Земята, този мой дневник ще бъде публикуван и ще спечеля наградата „Шелдън“.

Хуфу и Калнокракия продължават да се гледат на кръв и ревниво съскат — нещо обичайно за два нура, които още не са установили взаимния си статус. Междувременно, аз се мъча да създавам удобства на другите си питомци.