Дейвид Брин - Стълба към небето

— Тогава мненията ни съвпадат — отвърна Ние. — Джилиън Баскин явно възнамерява да вкара джофурите в самоубийствен капан.

Сара потърси врага на големия дисплей. Откри го на няколко звездни радиуса зад Измунути — жълт блясък, изобразяващ ловеца, джофурски крайцер, чийто екипаж копнееше да завладее земянитския кораб и неговите тайни. Изоставил всички примамки, „Полкджхи“ се носеше към обичайната точка на прехвърляне, убеден, че ще пресече единствения път за бягство на „Стрийкър“.

Само че сега внезапното отваряне на нов изход трябва да беше объркало гигантските пръстени, които управляваха огромния боен кораб. Жълтата линия рязко зави и „Полкджхи“ отчаяно загуби набраната инерция в опит да последва „Стрийкър“ покрай пламъците на Измунути към новата врата в пространство-времето.

„Врата, която не е готова за използване“, помисли си Сара. Джофурите сигурно също имаха уреди за отчитане на вероятностните потоци. Те трябва да разбираха колко опасно ще е да скочат в новородена точка на прехвърляне.

И все пак командирите на „Полкджхи“ не можеха да си позволят да ги изпуснат, нали? „Стрийкър“ беше малък, маневрен и се управляваше от делфини, прочути като най-добрите пилоти и в петте галактики.

А и земянитите бяха отчаяни.

„Джофурите трябва да допуснат, че знаем нещо за тази точка на прехвърляне, което не им е известно. Навярно им изглежда така, сякаш сме я създали с едно махване на ръце — или перки. Ако скочим вътре, това ще е, защото знаем нишка, по която можем да минем безопасно.

Те са длъжни да ни последват, иначе рискуват да загубят «Стрийкър» завинаги.“

Сара кимна.

— Джилиън и делфините… те се жертват заради Джиджо.

Холограмата на Нис като че ли сви рамене в знак на съгласие.

— Това наистина изглежда най-добрият избор от всичките жалки възможности. Да предположим, че приемем битката. Единственият вероятен резултат е плен или смърт, което означава гибел за джиджоската цивилизация. След като изтръгнат тайните на „Стрийкър“, джофурите ще ги предадат на родния си клан, после спокойно ще организират систематична програма за Джиджо: първо ще изтребят всички г'кеки, след това ще превърнат планетата в своя размножителна колония и ще създадат нови видове човеци, треки и хууни, отговарящи на ужасните им стремежи. Като принуждава „Полкджхи“ да ни последва в новата точка на прехвърляне, доктор Баскин прави така, че Петте галактики да не бъдат известени за вашите Шест раси. Другите изгнаници ще могат да продължат да се въргалят в мизерията си и да мечтаят за изкупление.

Колко типично за Нис бе да превърне благородния жест в оправдание за обида. Сара поклати глава. Планът на Джилиън беше едновременно велик и ужасен.

Това също означаваше, че часовете на Сара са преброени.

— Каква загуба — въздъхна Ние. — Този кораб и екипажът му направиха откритието на века, а сега то може да бъде загубено.

След припряното заминаване от Джиджо всичко беше толкова трескаво, че Сара все още не разбираше причината за целия този кипеж. С какво екипажът на „Стрийкър“ бе предизвикал яростта на някои от най-великите сили в познатата вселена?

— Всичко започна, когато капитан Крейдейки отведе този кораб на невероятно място в търсене на останки или аномалии, пропуснати от Великата библиотека — поясни изкуственият интелект. — Това беше плитък глобуларен куп, без планети или ексцентричности. Крейдейки не каза причините за избора си. Но интуицията му се оправда, когато „Стрийкър“ се натъкна на огромна флота от древни кораби, носещи се в прелестна тишина из откритото пространство. Пробите и снимките, направени на тази загадъчна армада, като че ли загатваха за възможен отговор на най-древната тайна на нашата цивилизация.

Разбира се, находките ни трябваше да бъдат открито споделени с институтите на Цивилизацията на Петте галактики в името на всички дишащи кислород същества. Вашият крехък и онеправдан земянитски клан щеше да получи огромно влияние, както и моите тимбримски създатели. Но всички други раси и съюзи също щяха да се сдобият с познания за произхода на нашата древна култура.

Уви, няколко могъщи коалиции разтълкуваха първоначалното съобщение на „Стрийкър“ като изпълнение на ужасно пророчество. Те решиха, че новината предсказва настъпването на съдбовно време на смут и промени, през което всеки, присвоил си нашето откритие, ще има решително преимущество. „Стрийкър“ се върна от Плиткия куп, за да открие, че го причакват бойни флоти, готови да заграбят тайните ни, преди да стигнем на неутрална територия. На няколко пъти ни приклещваха в ъгъла и успявахме да избягаме единствено, защото фанатичните орди яростно се биеха помежду си за правото да ни заловят.