Рей Бредбъри - Пипнах те!

— Ох, Бет, Бет — тихо изплака той.

— Чарли — извини се тя със затворени очи.

— Никога не го прави пак.

— Няма.

— Обещаваш ли, че няма да го правиш пак?

— Обещавам, кълна се.

— Теб те нямаше , Бет… това не беше ти !

— Обещавам, Чарли, кълна се.

— Добре.

— Прощаваш ли ми, Чарли?

Той дълго остана да лежи, после кимна, сякаш след тежки размисли.

— Прощавам ти.

— Съжалявам, Чарли. Хайде да поспим. Да изгася ли лампите?

Мълчание.

— Чарли, да изгася ли лампите?

— Не-не.

— Трябва да ги изгасим, за да поспим, Чарли.

— Нека да посветят още малко — каза той със затворени очи.

— Добре — отвърна тя и го прегърна. — Още малко.

Той пое пресекливо дъх и се разтрепери целият. Тресе се цели пет минути, тя го прегръщаше, галеше и целуваше, докато не утихна.

Час по-късно реши, че е заспал, стана и угаси всички лампи без тази в банята, в случай че се събуди и иска да има поне една светлинка. Когато отново легна в леглото, той се размърда. Гласът му бе много тих, много изгубен.

— О, Бет, толкова те обичах.

Тя претегли думите му.

— Поправка. Толкова ме обичаш .

— Толкова те обичам — каза той.

Цял час Бет се взира в тавана, докато не заспа.

На закуска той я погледна, докато мажеше препечената си филийка. Тя стоеше спокойно и дъвчеше бекон. Усети погледа му и му се ухили.

— Бет.

— Какво?

Как да й каже? Вътре в него бе студено. Сутринта спалнята изглеждаше по-малка, по-тъмна. Беконът бе изгорял. Препечената филийка бе станала на въглен. Кафето имаше странен и чужд привкус. Тя изглеждаше много бледа. Чарлз усещаше сърцето си като уморен юмрук, слабо блъскащ някаква заключена врата.

— Аз… — започна той, — ние…

Как да й каже от какво внезапно бе започнал да се бои? Изведнъж усети, че това е началото на края. А отвъд края нямаше да има никой, при когото да отиде — никой в целия свят.

— Нищо — каза той.

Пет минути по-късно тя се обади, загледана в бърканите си яйца:

— Чарлз, искаш ли пак да играем довечера? Но този път аз ще лежа, а ти ще се криеш и ще казваш „Пипнах те“?

Той помълча известно време, защото не можеше да си поеме дъх.

— Не.

Не искаше да познава тази част от себе си.

От очите му бликнаха сълзи.

— О, не.

© 1978 Рей Бредбъри

© 2008 Венцислав Божилов, превод от английски

Ray Bradbury

Gotcha!, 1978

Сканиране: Mandor, 2008

Разпознаване и редакция: moosehead, 2009

Издание:

Рей Бредбъри. 100 разказа

Американска, първо издание

ИК „Бард“, София, 2008

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корица: „Megachrom“

ISBN: 978-954-585-949-6

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/10391]

Последна редакция: 2009-01-31 10:40:00