Рей Бредбъри - Прощалното турне на Лаурел и Харди на Алфа Центавър

— Не бих казал това! — извика Оли.

— Току-що го направих — каза Стан.

— Е — каза Харди и размърда пръсти, — трябва да кажем „та-та“. Тази нощ клонът на ирландските сираци на Центавър организира гуляй. Двамата със Стенли трябва да водим Разрушителното дерби. Нали, Стенли?

— Никога ли не почивате, никога ли не спите? — попитах аз.

— При толкова много работа?

— Та-та.

— Чакайте — протегнах ръка аз. Ръкостисканията им, макар и черно-бели, бяха топли. — Ту-дум.

И двамата поеха с палячовски подскоци и залиталия към вратата.

През останалата част от нощта, изтрита от лазерните лъчи на Виртуалните реалности,

1. те срещнаха горила на потънал в мъгла мост над дълбока пропаст,

2. потънаха във водата с циментирани крака,

3. докато седяха завързани, чуха заканата на някакъв луд да им смени главите,

4. Лаурел прескочи дървена ограда. Харди, опитвайки се безгрижно да направи същото, я събори.

Естествено грандиозният финал беше как Оливър Харди, балансиращ на върха на стълба с огромна торта с горящи свещи, надуто уверен в достойнството си, прави само една грешна стъпка. С отчаян вик тортата и Оли бавно политат във въздуха, докато накрая се приземяват върху подредената маса, лицето на Оли е цялото в сметана, масата се чупи и тортата и Оли се стоварват на пода, полилеят и всички картини по стените също падат и накрая картините, полилеят, масата, тортата и Оли се оказват погребани под горящите свещи! А после! После картините скачат обратно на стените, полилеят на тавана, тортата възвръща формата си и се отделя от Оли, който полита нагоре и застава на върха на стълбата с торта в ръце, гледа надменно към всички нас с престорена скромност, сякаш ни казва „ето че пак почнах“, но този път без падане, без писъци! Гледай!

И ето че започна отново, черно-бял, винаги уверен, винаги подхлъзващ се, винаги падащ върху масата, наивни картини, полилей-гилотина.

Пандемониум от аплодисменти на Алфа Центавър.

— Но кога ще се върнете? — извиках им аз.

— Когато има най-голяма нужда от нас — каза Оли. — Когато започне Скръбта, когато дойде Самотата. А сега кажи вълшебните думи. Онези, които ги каза ченгето, когато не преместихме колата.

Стан и Оли зачакаха, докоснали шапките си.

— Оли, оправи си връзката — казах аз.

Оли си оправи връзката.

— Стан, оправи си перчема.

Стан отметна коса.

Поех дълбоко дъх и креснах:

— Разкарайте се оттук или ще ви глобя за блокиране на движението!

Като подскачаха, размахваха шапки и кършеха рамене…

Лаурел и Харди изчезнаха.

Плачът не спря до третия бомбайски джин.

© 2001 Рей Бредбъри

© 2002 Венцислав Божилов, превод от английски

Ray Bradbury

The Laurel and Hardy Alpha Centuri Farewell Tour, 2001

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

Публикация: Рей Бредбъри. От прахта родени. ИК „Бард“, 2002 г.

Сканиране, разпознаване и редакция: moosehead, 2008

Издание:

Рей Бредбъри. От прахта родени.

ИК „Бард“, 2002 г.

Редактор: Иван Тотоманов

Художествено оформление на корицата: Петър Христов, „Megachrom“

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8324]

Последна редакция: 2010-07-09 14:22:07

Американски бактериолог, разработил ваксината срещу детския паралич. — Б.пр.