Ребека Брандуейн - Дива кръв

— Брей, наистина ли? — възкликна иронично Слейд — ами тогава за кой дявол още се влачиш тук, не разбра ли, че никой не е приритал за тебе?

— Това ще го решава Рейчъл, а не ти, ясно ли е? И вярвам, че тя ще избере мен, а не теб. Пистолетаджия не й подхожда, защото с него няма да стане уважавана от всички стопанка, каквато ще я направя аз. Рейчъл добре го разбира, ако не със сърцето, то поне с разума си. Тъй че в края на краищата нежеланият тук ще си ти.

— Виж го ти дървоглавия кучи син! — изруга Слейд. — А защо си пък толкова сигурен, че не искам да се оженя за нея?

— Да не би да искаш?

— Може би. И съм сигурен, че с това ти слагам май пръти в колелата, нали Окс? — завърши той подигравателно.

— Ще ти покажа аз едни пръти в колелата! — изръмжа Гюс, извън себе си от гняв и от страх, че този арогантен тип наистина може да му отнеме Рейчъл. Той запретна ръкави и се заприближава заканително към Слейд. — Сега ще ти покажа какви са шведите — закани се той. — И още днес ще ми се разкараш от пътя. Хайде, хвърли пищовите и се бори като мъж — изрева той. — Ще видиш колко бързо ще ти мине меракът да се подиграваш с Густав Оксенбърг, черна змийо. И ще се откажеш да ми заставаш насреща. Ей сега ще забърша двора с тебе! Ей сега ще те направя на шведско кюфте. Аз…

— Мисля, че те разбрах, Окс — прекъсна го саркастично Слейд и очите му засвяткаха при мисълта, че сега ще даде на шведа добър урок и ще го прати веднъж завинаги по дяволите. Той дръпна пешкира от рамото си и го захвърли настрана, после откопча бавно колана с пистолетите и го пусна на земята. Вдигна юмруци и закръжи с пренебрежително сумтене около шведа, който сякаш още се колебаеше. — Е, хайде де, или чакаш покана? Що се моткаш? Давай! Боже милостиви, колко години чака, докато се решиш да целунеш Рейчъл, глупако? Виж аз… не бях чак толкова учтив.

На Гюс това вече му дойде много. Той нададе гневен вик и се втурна, навел глава като побеснял бик, срещу Слейд. Улучи противника си право в корема. От силата на сблъсъка и двамата паднаха на земята. Но Слейд беше по-пъргав от шведа и бързо се изправи, докато Гюс още се надигаше. Сега Слейд улучи с прав десен брадичката на Гюс, който пак се намери в прахта. Шведът седна, раз кърши тяло, потърка внимателно брадичката си, но в това време Слейд го улучи с ляв прав и отново го повали. Този път, докато се изправяше, Гюс не изпусна Слейд от очи, а когато противникът му се приближи, шведът отхвърли в краката му и го събори.

Докато Слейд се надигаше, залитайки, Гюс го удари право в лицето и му остави огромна синина под окото. Последва удар в корема, от който Слейд политна е такава сила срещу стената на къщата, че тя цялата се разтърси. Поук чу шума, стана ругаейки от стола и излезе да види какво става.

— Господ да ни е на помощ! Фремънт! — извика той идвай бързо, Слейд и Окс се бият като побеснели! Излез на двора, че както са се вкопчили, не знам какво има да става!

— Вярно ли, Поук? Искам да видя! Искам да видя! — развика се, ужасно възбудена, малката Нейоми, скочи от масата и изприпка навън.

След миг Фремънт, Поук и осемте деца, включително и Тобиас, в ръцете на Ева, бяха вече на двора и подкрепяха с викове двамата борци. Само Рейчъл, която беше слязла в мазето да вземе картофи за вечерята, още не знаеше нищо.

Междувременно Слейд беше докопал Гюс за яката на ризата и сега му стоварваше поредица яростни къси удари в лицето, от които устата и носът на шведа почнаха да кървят. За да се спаси някак, Гюс хвана дясната ръка на Слейд, посегна и към лявата и му откъсна целия ръкав, раздирайки ризата отгоре до долу. В следващия миг шведът блъсна противника си встрани и го повали с такава сила на земята, че Слейд заора с нос в прахта, като си ожули и лицето, и двете ръце.

Но само миг преди шведът да се нахвърли върху него Слейд вече беше скочил на крака и с мълниеносно движение удари яростно Гюс под кръста. Превит о две и стенещ, шведът се строполи на земята, а Слейд се озова с един скок над него. Потни, окървавени и псуващи, двамата мъже се търкаляха през двора и безмилостно си разменяха удари.

— Дръж го, вуйчо Слейд! — крещяха в един глас Гидиън, Кейлеб и Филип. — Давай, вуйчо! Дай му да се разбере!

Двамата противници се пуснаха и се изправиха на крака, но Слейд не изтърва възможността да удари на Гюс още един ляв прав. С широко разперени ръце, шведът се блъсна в задната част на колата си. Слейд го награби мълниеносно за яката и заудря главата му в дъската.

Гюс изруга, протегна, стиснал зъби, дебелата си ръка с широко разтворени пръсти и награби с нея лицето на Слейд, не я отлепи, докато Слейд не го пусна. Сега Гюс го блъсна яко и Слейд политна заднешком. На шведа му притъмня пред очите, той смъкна, без много да му мисли, от колата тежкия стол и го стовари с все сила върху главата на Слейд. Столът се пръсна на парчета, а Слейд за малко не предаде богу дух.