Ребека Брандуейн - Дива кръв

Бийчъм беше изпил в „Силвър Слипър“ толкова много ракия, че вече не би могъл да каже как е стигнал до брега на реката, още по-малко как се е озовал на тази проповед. Но сега пияницата беше убеден, че бог е водил стъпките му, защото нямаше съмнение, че Всевишният говори с устата на проповедника Профит, а сестра Тензи Мий с червените си коси и зелените очи, с яркочервените устни и млечнобяла кожа е ангел, долетял от небето. В замъгленото съзнание на Джонатан гласът й звучеше като ангелска арфа, пищният й бюст беше по-мек от облак. Той копнееше почтително да я целуне, да я погали и да сложи покорно глава между двете прекрасни кълба.

Сестра Тензи Мий щеше да спаси него, клетия грешник. Да, трябваше да го спаси. Той не иска да свърши като онова жалко прасе Рей Крипън — намазан с катран и облепен с пера, направен за посмешище на целия град. Една нощ се появи в Дилейно върху мършавата си дърта кранта с ръждясали тенекии, вързани за опашката й. Олюляваше се на седлото като пиян. От всички кръчми и игрални домове наизскачаха хора да го видят — да това беше Рей, направен за посмешище от Слейд Меверик и Рейчъл Уайлдър. Щом тези двамата бяха подредили така жестоко Рей, само задето се опитал да открадне — според него на шега едно от мършавите добичета на Рейчъл, какво ли щяха да му сторят на него, на Джонатан, след като открай време го мразеха? Знаеше само едно, — че не иска да си има вземане даване с тези двамата. Трябваше да намери начин да се спаси от тях, преди да е станало твърде късно.

— Братя и сестри! Братя и сестри, въпреки доброволните ви пожертвувания — крещеше проповедникът Профит, — много се боя, че сред вас още има грешници и ви призовавам от все сърце: Разкайте се! Разкайте се! Разкайте се веднага, ви казвам, разкайте се докато не е късно и ще бъдете спасени! Държи ли дъртият демон Уиски и вас в ноктите си? — попита той и отпи голяма глътка от плоската. — Отречете се от дявола, ви казвам! Бягайте от неговите слугини, от тези изписани вавилонски грешници! Защото, не го ли сторите, ще бъдете прокълнати и ще горите в пламъците на ада, ще горите, ще горите до свършека на света, докато пламъците ви погълнат…

По волята на съдбата, тъкмо в този миг един от празнуващите бе запалил ракета. Тя разсече въздуха като артилерийски снаряд и избухна точно над палатката. Ракетата се разпадна на пламтящи късове, които се изсипаха върху покрива на палатката и я подпалиха. Изпърво всички вътре се вцепениха като от гръм, защото никой не знаеше какво се е случило и всички бяха оглушени от ужасния трясък. Но когато пламъците почнаха да проникват през раираните стени, някой посочи нагоре и извика: Божият съд ще ни съди!

Настъпи паника, хората викаха, опитваха се с ръце и крака да си проправят път към изходите. А понеже те бяха задръстени от тълпи, някои се устремиха към платформата, където проповедникът Профит, жена му и двете му дъщери стояха, пребледнели като платно и вцепенени от ужас, сякаш наистина се бояха, че ги е сполетял божият гняв. Мнозина пълзяха на четири крака и се промъкваха под стените на палатката, от което тя застрашително се олюляваше и можеше всеки миг да се срути. Други коленичеха с викове и се молеха, сякаш вярваха, че тях огънят няма да ги стигне, защото молитвите им ще ги спасят. Дъжд от искри валеше от покрива, обхванати от ярък пламък ивици плат се навиваха нагоре, после падаха и подпалваха сухата лятна трева. Лют дим изпълваше въздуха, заслепяваше хората и не им даваше да дишат.

Слейд веднага извади носна кърпа и я сложи пред устата на Рейчъл. После силните му ръце обгърнаха раменете й, той я притисна силно към себе си и взе да я бута грубо през паникьосаната тълпа. Извика й да държи главата си наведена и да не вдишва дима, а после си запроправя със сила път през множеството. В страха си за нея Слейд се бореше като диво животно, крещеше на околните да мируват, за малко не изкълчи ръката на една старица, когато я дръпна, за да не я стъпчат. Но по токът обезумели хора отвлече бабичката и можеха само да се надяват, че е успяла да се измъкне.

Рейчъл не беше изпитвала през живота си такъв страх, но, за разлика от околните, не изпадна в паника, защото дълбоко в себе си беше сигурна, че стига това да е по силите на човек, Слейд ще я измъкне, няма да я остави в този ад. Вярваше го с цялото си сърце и тази вяра беше молитвата, която мълвеше, докато се препъваше, кашляше и се давеше от лютия дим.

Секунди по-късно някакъв мъж блъсна Рейчъл и за малко не я събори. Когато Слейд я задържа, Рейчъл вдигна поглед и видя, ужасена, че мъжът, който се блъсна в нея, е Джонатан Бийчъм. Помътнелите му очи трескаво блестяха. Преди тя да успее да го задържи, Бийчъм вече беше скочил върху обзетия от пламъци подиум и сега крещеше: — Разкайвам се, разкайвам се! Спасете ме! Спасете ме! — Тя хвърли още един поглед през рамо и го видя за последен път; беше коленичил на подиума, стенеше и се вкопчваше отчаяно в сестра Тензи Мий, заровил лице между увисналите й гърди, а тя се опитваше отчаяно да се откъсне от него и да избяга от горящата палатка.