Сандра Браун - Обичай ме

Шегата му не предизвика особен смях. Настроението около масата беше мрачно и всички се усмихваха само от учтивост. Марси напрегнато изгледа Чейс, докато люлееше Джейми на ръце. Лорин спеше сутрешния си сън на горния етаж. Девон бе заета с кафето, което разсипваше в чашите им.

Докато пиеха кафе, Чейс предаде на жените думите на доктора.

— Лъки ще трябва да носи гипсовата превръзка между шест и осем седмици. Няколко дни ще изглежда дяволски зле…

— Благодаря — обади се Лъки.

— Но след това ще възстанови красивата си физиономия.

— Да се надяваме, че това ще стане преди завръщането на майка ти и Пат — намеси се Марси.

Девон протегна ръка и разроши косата на Лъки, която бе сплескана от болничната възглавница.

— Съмнявам се, че ще бъдат особено шокирани. От това, което съм чувала, разбирам, че той неведнъж е изглеждал по този начин.

— Не и откакто те срещнах. — Лъки хвана ръката й и я стисна, а след това отпи от кафето си с помощта на сламката. — Сейдж стана ли вече? Искам да поговоря с нея.

Няколко секунди никой не каза нищо. Останалите трима не смееха да погледнат Лъки в очите. Най-накрая Чейс се поизкашля и каза:

— Тя замина.

— Замина! Къде?

— Не сме сигурни. Просто замина.

Очите на Лъки обходиха заобиколилите го, сведени надолу лица.

— Има още нещо, което пропускате, но каквото и да е то, сигурен съм, че не е никак приятно.

— Замина с Харлан.

Лъки изруга и удари с натъртения си юмрук по ръба на масата. После изруга още по-силно, защото го заболя.

— И ти й позволи да тръгне?

— Не съм й позволил. — Чейс сърдито скочи от стола си и започна да кръстосва из кухнята. — Тя изобщо не поиска разрешението ми, Лъки. Опаковала нещата си и се измъкнала през нощта, оставяйки една бележка, в която ни моли да не се тревожим. Обещава, че ще се обажда редовно и ни предупреждава да не си и помисляме да тръгваме да я търсим. Караваната на Харлан също я няма. Няма ги и чертежите на прототипа. Между другото, ти знаеше ли, че той вече е монтирал и компютър? — попита Чейс без връзка с темата на разговора.

Лъки зарови пръсти в косата си.

— Не мога да повярвам, че си я оставил да се измъкне с този скитник. Тя какво, да не би да му е пристанала?

— Проклет да съм, ако зная! Може би е взел чертежите, за да предложи проекта на някоя друга компания.

— Не мога да повярвам на ушите си! — възкликна Марси и скочи от стола си.

— Нито пък аз — обади се и Девон. — Чуйте се само какви ги говорите! — Тя критично ги изгледа и двамата. — Вече месеци наред слушаме колко интелигентен и честен човек е Харлан Бойд. Той има страхотни идеи. Последната му идея е невероятна… Ако системата заработи, ще можем отново да вземем хората си на работа… Това ще ни спаси…

— Девон е права — каза Марси. — Точно това повтаряхте безспир. Чейс, само преди няколко вечери ти ми говореше за плановете ви ти да се заемеш с производството, а Лъки да поеме инсталирането.

— Ти ми каза същото — Девон се обърна към съпруга си. — Беше толкова възбуден от перспективата отново здраво да се заловите за работа. Беше напълно възприел идеите на Харлан. Откакто те познавам, никога не си бил изпълнен с толкова оптимизъм и енергия относно бизнеса ви.

Марси пак се включи в спора.

— И това само защото Харлан бе измислил начин да пригоди оборудването, с което разполагате, за извършване на друг вид работа. И сега той изведнъж се превръща в персона нон грата. А вчера беше герой. Можеше да прави чудеса.

— Герой, който зад гърба ни — Лъки едва произнасяше думите през подутите си устни — прелъсти малката ни сестричка.

— И какво от това?

— Какво от това? — Лъки с недоумение повтори думите й.

— Да, какво от това — настоя Марси. — Сейдж не е вашата малка сестричка. Тя е голяма жена. Искала да е спи с Харлан и го е направила, а на теб това изобщо не ти влиза в работата. Нито пък на теб. — Тя се обърна и насочи пръст към гърдите на Чейс.

— Със заключенията, до които достигнахте преди малко, вие се отнасяте крайно несправедливо както към Сейдж, така и към Харлан — допълни Девон. — Ужасена съм от пълната липса на доверие към тях, особено пък към собствената ви сестра. На всичкото отгоре се държите като двойка кръгли глупаци.

— Как така? — попита Чейс.

— А аз чудесно разбирам какво иска да каже Девон — Марси отново се намеси. — Не се ли доверявате на собствената си преценка за хората? Само допреди двадесет и четири часа изпитвахте безрезервно доверие към този човек.