Сандра Браун - Обичай ме

— Кажи каквото имаш да казваш и изчезвай — каза й той. — Ти си истински извор на лоши новини и беди.

— Искам да ти направя едно предложение.

— Предложенията обикновено се правят от мъжете, нали?

— Не става дума за такова предложение.

Той присви очи и я изгледа с подозрение.

— А за какво тогава?

— Най-напред, отговори на един въпрос.

— Още не съм чул предложението, а ти вече започна да поставяш условия.

Тя се намръщи, но отмина сарказма му с мълчание.

— Още много работа ли има по завършването на прототипа?

Той скръсти ръце пред гърдите си и се облегна на вратата.

— Защо?

— Искам да го продавам.

— Не съм изненадан. Такава беше целта ни още от самото начало, нали?

— Да, но аз искам да го продаваме сега, ти и аз. Заедно. Ще започнем да търсим клиенти и да им предлагаме системата. Ако някой пожелае да види прототипа, ще трябва да имаме какво да му покажем, нали? Но преди да стигнем до този момент, искам твоята гаранция, че проклетото нещо ще проработи.

Няколко мисли възникнаха едновременно в главата му, но връх над всички взе убеждението му, че това бе най-невероятната жена, която някога бе срещал. Изправя се веднага след всеки удар и започва отначало. Бе очарователна, независимо дали се бореше с него, или се любеше. Идеите й, обаче, бяха твърде вятърничави и лекомислени.

— Искаш просто ей така да тръгнем на път и да предлагаме напоителната система от врата на врата?

— Недей да ми се присмиваш, Харлан. Говоря сериозно. Длъжна съм да го направя.

— О, да, сигурен съм, че си длъжна… да се прегледаш в щатската болница.

— Върви по дяволите, Харлан! Не разбираш ли, че се боря за собственото си бъдеще и за бъдещето на семейния ни бизнес? Престани с глупавите си шеги и отговори на простичкия ми въпрос. Прототипът ще може ли да заработи?

— Той вече работи.

— Така ли! — Няколко секунди не можа да затвори уста от изумление. Очите й се разшириха от учудване. — Наистина ли?

— Аха. Докато всички вие бяхте потънали до гуша в работа по подготовката на сватбата, аз успях да се снабдя с един използван компютър.

— Да се снабдиш!

— Не ме питай.

— Добре, няма. Продължавай.

— Не можеше да се събере в кожуха си. Трябваше да го оставя отвън. Оня ден го пробвах. Ако тогава го бях прикачил към система от тръби, цялото това поле щеше да е вече добре напоено.

Сейдж заговори отново, а високият й глас трепереше от вълнение.

— Защо не каза на никого? Защо го запази в тайна?

— Чаках да отшуми вълнението и суматохата около сватбата. Освен това исках да го регулирам малко и да го пробвам още няколко пъти, преди да обявя новината на всеослушание.

— Но не изпитваш никакви съмнения по отношение на надеждността му?

Той се захили, неспособен да сдържи собственото си вълнение от успеха.

— Никакви съмнения. Ще работи.

Сейдж плесна с ръце.

— О, Харлан, това е страхотна новина! Чудесна! Невероятна! — Обхваната от нетърпелива възбуда, тя го избута от вратата и протегна ръка към резето. — Хайде! Да не губим повече време. Ще отидем с пикапа ти до Остин, а там ще вземем моята кола.

— Опа! Задръж! Чакай малко. — Той препречи пътя й. Тя се обърна и го погледна с въпросително изражение. — Поправи ме, ако греша, госпожице Сейдж, но аз не мисля, че си обсъдила с някого тази своя идея. Измъкнала си се посред нощ с тая налудничава мисъл в главата си и с надеждата, че по-нататък ще успееш да ги изненадаш приятно, нали?

— Разбира се, че не съм я споделила с никого.

— След случилото се тази вечер те няма да ми позволят да тръгна с теб.

— Аха! И кое те кара да мислиш, че аз съм готов да те взема със себе си? Би било истинска лудост от моя страна да те поканя на кафе, да наговорим за съвместно пътуване извън рамките на града. Не искам всеки един полицай в този щат да тръгне след мен, стиснал в едната си ръка заповед за арестуването ми, а в другата — заредения си пистолет.

— Не се безпокой за това.

— Да, ама се безпокоя. Когато става дума за кожата ми, започвам да се държа по този странен начин.

Тя въздъхна с раздразнение.

— Оставих им бележка. Писах им, че съм предпочела да тръгна с теб и че ги моля да не ме търсят. Обещах им да се обаждам редовно, за да са сигурни, че съм в безопасност.

— Но нямаш никакво намерение да им кажеш с какво точно се занимаваш?

Тя категорично тръсна глава.

— Не и преди да съм в състояние да им представя някакъв договор. Няма да се върна вкъщи без сключен договор.

— Забравяш нещо, Сейдж. — Той се наведе към нея. — Ти просто не разполагаш с готов продукт за продан.