Сандра Браун - Обичай ме

— Млъкни! Отвратителен си!

— Отвратителен, а? — Той се разсмя и повтори думата няколко пъти и сякаш след всяко повторение тя му се струваше все по-забавна. — Дааа. Вероятно затова засмука езика ми подобно на бебе, получило любимия си биберон.

Самоувереността му беше просто непоносима. Тя очевидно бе загубила за момент здравия си разум. Вероятно се дължеше на разочарованието й от постъпката на Травис, или на празничното настроение и всепрощаващата любов, които сякаш се носеха из въздуха. Или пък на някакво хормонално смущение. Но каквато и да бе истинската причина, тя явно бе изпаднала за малко във временно умопомрачение.

Не само че му бе позволила всякакви волности, ами бе успяла да убеди сама себе си, че се наслаждава на ласките му и дори копнее за повече. Ако той някога разбереше това, щеше да превърне живота й в истински ад. Май щеше да е по-добре да го остави да си мисли, че е студена и безсърдечна интригантка.

Отметна косата си назад и го изгледа високомерно.

— Е, заслужаваше си да опитам, нали? Ако си беше позволил нещо повече, щях да те изтипосам пред братята си в истинския ти вид. И все още мога да го направя.

— И те вероятно ще ти повярват. — Той я огледа от главата до петите. — Изглеждаш така, сякаш добре си се позабавлявала. Зачервени и подпухнали устни. Разрошена коса. Разширени и замъглени очи. Да, ако отидеш в този си вид и им кажеш, че съм те свалял, те без съмнение ще ме погнат със заредени пистолети.

Захили се накриво и затвори едното си око.

— Но ти няма да им кажеш, нали? Защото тогава аз пък ще трябва да им разкажа как страстно отвърна на целувката ми и как прелъстително извиваше тяло около моето. И понеже те са честни мъже, неведнъж изпитали страст и желание, не може да не те попитат как така си подмамила един мъж в прегръдките си, докато в същото време си сгодена за друг. И тогава цялата истина за господин Страстна Целувка ще излезе наяве и…

Той прехапа устни, поклати глава и я изгледа със съжаление.

— А това ще помрачи празника на всички, нали? Ще пропуснат последната четвъртина от футболния мач. Лори вероятно ще се разплаче, защото ще й е трудно да повярва, че малкото й момиченце може така да си играе с някой мъж. Марси може да се разстрои толкова много, че да й спре кърмата и тогава бебето Джейми ще се разболее и…

— Ти си отрепка. — Произнесе думата през стиснатите си зъби, изрече я така, сякаш тя идваше от дъното на душата й. Кипнала от гняв, Сейдж мина край него и се отправи към широката врата.

— Ей, Сейдж?

Тя се завъртя на пета:

— Какво?

— Целувала ли си някога онова мамино синче по този начин?

— Ха! — Изгледа го предизвикателно и заяви: — Целувала съм го далеч по-страстно и всеотдайно.

— И той да се откаже от всичко това? Значи е пълен глупак. Истински късмет е, че най-сетне успя да се отървеш от него, нали?

— Какво има, Марси? Не можеш ли да спиш?

Чейс протегна ръка към лампата на нощното шкафче и я запали. Жена му лежеше по гръб до него и гледаше в тавана. С едната ръка леко разтриваше корема си. Чейс мигновено се разтревожи.

— Нещо не е наред ли?

— Не, няма нищо. — Тя се усмихна, забелязала загриженото му лице.

— Днес май много се преумори. Трябваше да се приберем у дома веднага. А и не биваше да позволявам на лекаря да ме убеди, че можеш да бъдеш изписана. Той вероятно е искал да се прибере? къщи за Коледа и да е свободен през празничните дни.

— Ще се успокоиш ли най-после? Добре съм. Просто още не съм свикнала с нормалния си вид. Чувствам се чудесно без огромния корем и се радвам, че всичко вече свърши. — Тя погледна към детската люлка, в която спеше синът им.

— Не вярвам, че размишленията за плоския ти корем не ти позволяват да заспиш. — Чейс се надигна, подпря се на лакът и се вгледа в нея.

— Вече е време за следващото кърмене на Джейми. Майките имат шесто чувство за тия неща, нали знаеш?

— Аха. — Той остана за миг загледан в закачливата й усмивка. — Има нещо друго, което те притеснява. Какво е то? — Взе ръката й, вдигна я към устните си и целуна дланта й. — Е?

— Сейдж.

Той я изгледа с недоумение.

— Сейдж? Какво за Сейдж?

— Не зная. И точно затова постоянно мисля за нея. Днес нещо не беше съвсем наред, но не мога да определя кое всъщност ме притеснява в поведението й.

— Беше засегната заради Травис, който не дойде да прекара Коледа с нея.

— Може би — замислено отбеляза Марси.

— Не си ли съгласна с мен? Мислиш, че има и още нещо?

— Имам чувството, че тя преживява много труден период от живота си. Беше много неспокойна.