Сандра Браун - Обичай ме

— Това ще бъдат два много дълги и мъчителни месеца.

Марси пъхна ръка под завивките и нежно го погали.

— Не е необходимо да е така. Поне за теб.

Той простена от удоволствие, почувствал допира на ръката й.

— Ако всяка млада майка е толкова секси колкото теб, жените по света щяха да са непрекъснато бременни.

Джейми избра точно този момент, за да се събуди. Без да негодува и да се сърди на прекъсването, Чейс стана от леглото и надяна един халат. Подмени пеленките на сина си, а след това го взе от люлката и го занесе на Марси, която вече бе свалила нощницата си, готова да го накърми.

Чейс сложи ревящото вързопче в ръцете й и с любов и изумление се загледа в Джейми, който веднага налапа зърното на Марси.

— Малък лакомник — Чейс весело се разсмя.

— Метнал се е на баща си — Марси погледна към съпруга си през спуснатите си мигли и се усмихна.

— Щом прилича на мен, значи много ще те обича. — Вълнението, което изпитваше при вида на бозаещото дете, стегна гърлото му. — Никога не съм допускал, че ще мога да обичам теб — или когото и да било друг — толкова силно, Марси. Ти единствена успя да ми върнеш любовта, да ме накараш да обичам отново след смъртта на Таня.

Очите й се навлажниха.

— Легни до мен — прошепна тя. Той свали халата и отново се пъхна между завивките. Марси промуши ръка под главата му и я притегли към другата си гърда.

Всяка година, след празниците, Сейдж изпадаше в мрачно настроение. Тази година, обаче, то беше повече от мрачно. Първите няколко дни след Коледа тя все пак успяваше да си намери някаква работа — помагаше на Лори да свалят празничната украса, да опаковат всичко и да го качат на тавана.

Приготвяха храна за Чейс и Марси и по няколко пъти на ден ги посещаваха в къщата им на Уудбайн Лейн. Сейдж дори предложи да остане да спи там, за да помага в грижите за Джейми, но предложението й бе отклонено съвсем тактично, тъй като родителите на Марси пристигнаха от Хюстън, за да им погостуват няколко дни.

Сейдж обиколи приятелките си, които все още живееха в Милтън Пойнт, но тези гостувания я подтиснаха още повече. Повечето от приятелките й бяха заети или с кариерите си, или със съпрузите и семействата си и тя почувства, че почти нищо вече не я свързва с тях.

Въпреки че полагаше специални усилия да отбягва Харлан, всяка вечер сядаха заедно на масата. За огромно нейно облекчение той сякаш не я забелязваше. Цялото му внимание бе погълнато от Лъки и разговорите им за бизнеса. Лори й предаде предложението му да освободи стаята й. Тя отказа. Злото вече бе сторено. Любимата й стая бе осквернена и тя не желаеше да живее в нея. Никой повече не повдигна този въпрос.

Сейдж ловко отбягваше разговорите за Травис както с близките си, така и с най-добрите си приятелки, които често я разпитваха за бъдещите й планове. Една вечер, когато Пат бе наминал да ги види, Сейдж дочу Лори да споменава, че според нея те двамата с Травис сигурно са се скарали.

— Доколкото зная, той изобщо не се е обаждал след Коледа, а и тогава разговаряха съвсем набързо — каза Лори. — Сигурно са се скарали. Ти какво мислиш за това?

Сейдж си представи Пат, който замислено мести кибритената клечка от единия ъгъл на устата си в другия.

— Проклет да съм, ако зная. С момчетата понякога е много трудно, но момичетата са просто невъзможни.

Любопитството им нарастваше с всеки изминал ден, защото тя упорито отказваше да обсъжда с тях плановете си за бъдещето. Никой не й задаваше въпроси, но Сейдж усещаше безпокойството и загрижеността им.

Времето й вече изтичаше. Трябваше да им каже, че сватба няма да има. Но как да го направи без да се унижи? Оставаше й единствено да чака да се случи нещо непредвидено, което да й предложи разрешение на проблема.

И то се случи, макар да не бе точно това, което очакваше.

Докато се обличаше рано една сутрин, някой леко почука на вратата на стаята й. Тя сграбчи един халат, разгърна го пред себе си като параван, прекоси стаята с босите си крака и леко открехна вратата.

— Какво искаш?

Харлан не се смути от грубостта й. Веднага й подаде някаква изрезка от вестник.

— Това бе публикувано в светската хроника на сутрешния хюстънски вестник. Изрязах го, преди да го види някой друг.

Озадачена, тя погледна заглавието. На Нова година ще се състои тържествена вечеря в чест на годежа.

Подзаглавието гласеше: Приятели от детство обявяват плановете си да се оженят. Отдолу бяха публикувани снимки на доктор и госпожа Белчър, на Травис и на новата му годеница.