Сандра Браун - Обичай ме

— Весела Коледа, скъпи!

— Ъъъ, весела Коледа! — Той очевидно бе изненадан. Не бе очаквал гласът й да прозвучи толкова радостно и безгрижно. — Обаждам се само за да се уверя, че си се прибрала благополучно.

— Не е било необходимо да се безпокоиш за мен. Справих се чудесно.

— Ами, това е добре. Радвам се.

Не я попита как се е прибрала. Не го ли интересуваше? Не изпитваше ли любопитство? Не му ли минаваше през ума, че може да е пътувала на стоп, да е попаднала на някой сексуален маниак… което не беше твърде далеч от истината, като се имат предвид някои от нещата, които Харлан бе казал, и начина, по който я бе целунал.

— Марси роди момче — информира тя Травис. — Веднага го нарекохме Джейми.

— Наистина ли? Чудесно.

— Почакай само да го видиш, Травис. Толкова е сладък.

— Сейдж, аз… Това, което искам да кажа, е, че нищо не се е променило. Обаждам се единствено, за да разбера дали си се прибрала благополучно. Не беше съвсем на себе си когато си тръгна и се безпокоях. Прислужницата намерила гривната, която ти подарих, на масата в спалнята за гости.

— Точно така.

— Исках да я задържиш, Сейдж.

— Защо?

— Ами, нали знаеш… Почувствах се много неловко, когато ти казах, че между нас всичко е свършено. Това беше голям удар за теб. Видях, че те заболя. Как се чувстваш сега, когато си имала достатъчно време, за да премислиш нещата? Не искам да те разстройвам отново.

Така значи. Това обаждане не бе опит за сдобряване.

Той не й се извиняваше, не й предлагаше маслинено клонче в знак на примирие. Обаждаше се просто, за да й изкаже съчувствието си и да й напомни за златната гривна, с която се бе опитал да успокои угризенията и гузната си съвест.

Но по тона на гласа му тя веднага разбра, че той никога няма да се върне при нея и на колене да я помоли за прошка. През изминалите няколко дни тя се бе залъгвала с мисълта, че това може да се случи. Сега обаче разбираше, че разривът между тях беше съвсем истински. И окончателен. Това, което долавяше в думите му, не бе разкаяние и молба, а съжаление.

Как се осмеляваше той да се държи толкова самоуверено! Да не би да е очаквал, че тя ще скочи от някой мост? Или пък, веднъж прибрала се у дома, ще се хвърли в леглото, а близките й ще сменят студените компреси върху подутите й от плач очи? Очевидно си е мислил точно това.

Само че не бе познал, сърдито си помисли тя. По-скоро щеше да си сложи белезници на китката, отколкото гривната, която й бе подарил като утешителна награда. В този момент съжаляваше единствено, че няма възможност да затъкне проклетата гривна в гърлото му. Понеже от миналата вечер се бе напатила от подслушвани, тя весело заговори отново.

— Е, аз трябва да вървя, Травис. Благодаря, че се обади. Весела Коледа!

Затвори телефона и за няколко мига остана вкопчена в слушалката, сякаш се опитваше да почерпи сила и кураж от нея. Нямаше обаче никакво намерение да съсипе празника на всички със съобщението, че тя и Травис в края на краищата няма да се оженят. Докато не измислеше някой елегантен и тактичен начин да съобщи новината на семейството, без да нарани самолюбието си, тя смяташе да продължи да мълчи и нагло да ги залъгва с измислени историйки.

Но в този момент имаше нужда от няколко минути, за да се съвземе и възвърне самообладанието си. Вместо да се върне в трапезарията, тя тръгна нагоре по стълбите. Когато наближи вратата на стаята, в която спеше, Сейдж дочу гласове, които идваха оттам.

Марси лежеше на леглото. Джейми, залепил устнички в гърдата й, лакомо сучеше. Чейс ги гледаше с обожание.

— О, извинявай, Сейдж — каза Марси, като я видя да стои на вратата. — Ще отидем в някоя друга стая.

Сейдж се усмихна, опитвайки се да прикрие терзанията и притесненията си.

— Не ставай глупава. Качих се само за да си оправя грима.

Тя се приближи до тоалетната масичка и се огледа, опитвайки се да прецени доколко страданието бе изписано и по лицето й. Не забеляза никакви видими признаци. Сложи си малко червило, а след това се приближи до леглото и седна срещу Чейс, който не сваляше очи от жена си и детето си.

Тримата заедно бяха олицетворение на семейното щастие и блаженство. Сейдж усети, че сълзите отново напират в очите й, но този път поне бяха лесно обясними. Всички хора се разчувстваха при вида на новородено бебе и щастливите му родители.

— Джейми е много красив. — Гласът й бе подрезгавял от вълнение. — Наистина красив.

— Благодаря ти. И ние така смятаме. — Марси вдигна очи и когато срещна погледа на Чейс, Сейдж забеляза безграничната любов и всеотдайност, която струеше от очите им и се почувства като натрапница.