Сандра Браун - Обичай ме

След миг Чейс се обади:

— Почти не ми остана време да те посрещна както трябва, дечко. Всички ние дяволски се гордеем с теб и с научната ти степен.

— Благодаря.

— Жалко, че Травис не можа да дойде да отпразнува Коледа с нас. — В гласа на Марси се долавяше искрено съчувствие. — Струва ми се, че двамата с Джейми съсипахме плановете ви.

— Не е така. Ние…

Ако въобще можеше да сподели с някой за разваления годеж, то това бяха само Чейс и Марси. Марси бе изключително деликатна и много уважаваше чувствата на околните. Чейс по начало бе по-сериозен от Лъки, който или щеше да се разгневи срещу този кучи син, който се осмелява да зареже сестра му, или щеше да я побърка от закачки и присмехулни шеги.

Но Сейдж все още не бе готова да признае неуспеха си. Те също щяха да й предложат съчувствието си. А тя не би могла да го понесе. И за да спести на всички неловката сцена, Сейдж продължи с лъжите и затвърди у тях убеждението, че все още е сгодена.

— Толкова често променяхме плановете си напоследък, че един път повече или по-малко е без значение.

— Ей, Чейс — Лъки почука на вратата. — Можеш ли да се откъснеш от жена си и хлапето за известно време, за да наблюдаваш мача между каубоите и северноамериканските индианци? Ще ги пръснем от бой.

Чейс въпросително погледна към Марси. Тя се разсмя.

— Не бих могла да искам от теб да пропуснеш нещо подобно.

— Бих могъл да гледам мача у дома.

— Не. Направи ми това удоволствие и се забавлявай. Аз съм добре. Ще нахраня Джейми и ще остана да си почина малко.

— Сигурна ли си?

— Абсолютно.

Той се наведе и я целуна по устните, преди да излезе от стаята. Марси го проследи с поглед, а после сведе очи към Джейми. Беше спрял да суче. Тя хвана гърдата си, отмести я встрани и измъкна зърното си от малката му устица. Сейдж протегна ръце.

— Имаш ли нещо против да го подържа малко?

— Не, разбира се. — Сейдж се бе научила как се държи малко бебе още след раждането на Лорин, но въпреки това пое бебето много предпазливо и внимателно. Марси забеляза това и отбеляза:

— Явно ще натрупаш доста практика, преди да си родиш собствено дете, а този момент едва ли е много далеч.

Сейдж енергично тръсна глава.

— Не. Не мисля така.

— Нима с Травис не смятате да имате деца?

— О, разбира се, че смятаме, но мислим да поизчакаме поне пет години, преди да си позволим дете.

— Плановете ви са твърде прецизни, а? — Сейдж кимна, а Марси тихо се разсмя, докато се наместваше на възглавницата зад гърба й. — Понякога обаче нещата се нареждат съвсем иначе.

— Чейс каза, че си забременяла още през първата брачна нощ.

— Точно така, макар че смятахме, че сме взели всички предпазни мерки. Слава Богу, оказа се, че сме сбъркали. — Тя с любов се загледа в сина си.

Сейдж сведе глава над детето, което спеше в ръцете й, и потърка буза в меката му, топла главица.

— Амин! Той е истински ангел.

След известно време тя върна детето на майка му. Марси изглеждаше напълно доволна да си лежи на леглото и да гледа заспалото дете. Беше спокойна и уверена в любовта, която двамата с Чейс изпитваха един към друг. А преди време беше толкова делова, напълно отдадена на кариерата си.

— Какво ще стане с бизнеса ти? — попита Сейдж.

— Взимам си малко отпуск. Поне докато отбия Джейми и започна да го храня изкуствено. В момента съм наела двама агенти, които ме заместват. Есме ръководи офиса. Всичко е под контрол.

Сейдж изпита пристъп на завист към Марси, също както по-рано през деня бе завидяла и на Девон. Тя не беше кой знае колко по-млада от тях, а бе постигнала толкова малко. Нямаше собствена кариера, нито пък работеше упорито за утвърждаването си в света на бизнеса. Нямаше дете, което изцяло да зависи от нея. Нямаше и мъж, който да я боготвори и обожава, който да я иска за вечна спътница в живота си.

Внезапно стените на стаята сякаш се струпаха отгоре й и тя усети, че се задушава от обхваналото я чувство на малоценност.

— Мисля, че ще отида да пояздя, за да опитам новия си камшик — каза тя и буквално изхвърча от стаята, без повече обяснения.

Сутринта бе обула кожения си панталон, така че не й се налагаше да се преоблича. Само няколко минути след като излезе от къщата през задния вход, тя вече бе оседлала коня си и препускаше в галоп през просторното пасище.

Денят беше прекрасен. Небето бе толкова ясно и синьо, че очите я заболяха от блясъка му. Слънцето сгряваше лицето й, но вятърът беше студен. Той разпиля косата й и напълни очите й със сълзи. Или поне тя така си обясни внезапния изблик на сълзи.