Сандра Браун - Алибито

— Защо се стресна, Хамънд? Какво има?

— Всичко, което каза, звучи като мотив за убийство.

Дейви презрително се засмя:

— Ако бях решила да убия Лут, не бих го направила по този начин. Нямаше да бия път до центъра в горещ съботен следобед, когато градът е пълен с потни, вонящи туристи, да размахам пистолет пред всички като хулиган и да го застрелям в гръб.

— Възможно е да си очаквала, че полицаите ще разсъждават по този начин.

— Обратна психология? Не съм толкова умна, Хамънд.

Той я погледна така, сякаш бе готов да каже: „Напротив.“

— Добре — рече тя, разгадала изражението му. — Умна съм. Но е необходимо и известно усилие, а всички знаят, че не бих жертвала спокойствието си в името на каквото и да било. Просто не съм човек, който би си поставил толкова трудно постижима цел.

— Вярвам ти — увери я Хамънд и беше искрен. — Но не мисля, че в съдебната практика е имало случай на оправдаване поради мързел.

— Съдебната практика? Наистина ли мислиш, че имам нужда от адвокат? Нима детектив Смайлоу сериозно ще ме обяви за заподозряна? Това е лудост! — извика тя. — По-скоро той би убил Лут, отколкото аз. Смайлоу никога не би му простил за това, което стори на сестра му.

Хамънд смръщи вежди.

— Не помниш ли? Сестрата на Смайлоу — Маргарет, беше първата съпруга на Лут. Може би от по-рано е била неосвидетелствана маниакално-депресивна личност, но бракът с Лут я съсипа. Един ден откачила и изгълтала шише хапчета за обяд. След самоубийството й Смайлоу обвиняваше Лут, твърдеше, че е унижавал бедната Маргарет и се е гаврил с чувствата й. На погребението й си размениха доста обидни думи и закани. Стана голям скандал. Нима си забравил?

— Благодаря, че ми напомни.

— Оттогава Смайлоу ненавиждаше Лут. Така че няма смисъл да се безпокоя заради него — каза тя, докато Сандро й помагаше отново да легне върху масата. — Ако ме обвини, че съм убила мъжа си, просто ще му напомня колко смъртоносни заплахи е отправял.

— Бих си купил билет, за да гледам — засмя се Хамънд.

Дейви отвърна на усмивката му и каза:

— Чашата ти е празна. Искаш ли още шампанско?

— Не, благодаря.

— Аз ще пийна още малко. — Докато наливаше поредното й питие, тя попита: — Предполагам, че вече си говорил с Монро Мейсън? Нали ти ще водиш делото, когато заловят убиеца?

— Такъв е планът. Благодаря за препоръката.

Дейви отпи глътка шампанско.

— Каквато и да съм, Хамънд, държа на приятелите си. Никога не се съмнявай.

Искаше му се да не бе казвала това. Областният прокурор Мейсън бе уведомил сътрудниците си, че скоро излиза в пенсия. Заместникът му Уолис бе неизлечимо болен и нямаше да се кандидатира на предстоящите през ноември избори. Хамънд бе третият поред. Наследяването на поста на Мейсън му бе практически гарантирано.

Но фактът, че Дейви се е застъпила за него пред Мейсън, го смущаваше. Оценяваше жеста й, но ако по-късно бъдеше изправена пред съда за убийството на съпруга си, това би го поставило в затруднение.

— Дейви, длъжен съм да попитам… колко солидно е алибито ти?

— Бих използвала израза „желязно“.

— Добре.

Тя рязко отметна глава назад и избухна в смях.

— Хамънд, скъпи, толкова си сладък! Наистина се боиш, че ще бъдеш принуден да ме съдиш за убийство, нали?

Слезе от масата и се приближи към него, загърната с чаршафа, чийто край се влачеше след нея. Повдигна се на пръсти и го целуна по бузата.

— Не се безпокой. Ако исках да застрелям Лут, нямаше да бъде в гръб. Така не е никак забавно. Бих гледала копелето в очите, докато натискам спусъка.

— Това не е по-съществен аргумент, отколкото твърдението, че не е в стила ти да нарушаваш спокойствието си.

— Нямам нужда от аргументи за пред съда. Не съм убила Лут, честен кръст! — Потвърди с жест думите си. — Никога не бих извършила убийство.

Хамънд изпита облекчение, когато я чу да го заявява така уверено.

Но сърцето му отново се сви, когато тя добави:

— Бих изглеждала ужасно в затворническа униформа.

Дейви лежеше по гръб със затворени очи, отпусната от успокояващия масаж на Сандро, последван от секс, който не бе изисквал никакво усилие от нейна страна, освен да тръпне от наслада. Почувства неукротената му възбуда с вътрешната повърхност на бедрото си, но не обърна внимание. Той леко погали с език зърното й.

— Странно — промърмори Сандро с чуждестранния си акцент.

— Кое?

— Че приятелят ти правеше намеци, но не те попита дали си убила съпруга си.

Дейви го отблъсна от себе си и го погледна.