Сандра Браун - Алибито

Едва сега Хамънд осъзна, че всички слухове за невъобразимите суми, похарчени за преустрояването на къщата, бледнеят пред действителното великолепие, което Лут бе създал. Въпреки че често бе посещавал къщата по различни официални поводи, сега за първи път се качваше на горния етаж. Бе чувал за разкоша тук, но не бе предполагал, че е възможно подобно разточителство.

Още по-малко бе очаквал, че ще открие току-що овдовялата господарка на дома гола и въздишаща от блаженство, докато опитен масажист плъзгаше ръце по задната повърхност на бедрото й.

— Нали нямаш нищо против, Хамънд?

Дейви Петиджон помоли масажиста да покрие с чаршаф тялото й, като остави отвън раменете и крака, който разтриваше.

Хамънд стисна протегнатата й ръка.

— Не, щом ти нямаш.

Тя му се усмихна закачливо.

— Добре ме познаваш. Никога не съм изпитвала и капка срам. Това подлудяваше майка ми. Естествено тя и бездруго си беше луда.

Подпря брадичка на ръцете си, докато масажистът разтриваше ханша й.

— Стигнали сме точно до средата на деветдесетминутната процедура, а е толкова божествено, че не можах да помоля Сандро да спре.

— Не те обвинявам. Все пак ми се струва странно.

— Кое?

— Вчера и Лут е бил на масаж в салона на хотела.

— Преди или след като са го убили? — Намръщеното му лице я накара да се засмее. — Просто се шегувам. Ще си налееш ли шампанско?

Дейви небрежно посочи една бутилка на сребърна табла до тоалетката. Вече бе отворена, но на подноса до нея имаше и неизползвана чаша. Хрумна му, че може би тя го е очаквала тази вечер. Мисълта го смути.

— Не, благодаря — отвърна той.

— О, за бога! — нетърпеливо каза тя. — Не се дръж като задръстеняк. И двамата никога не сме спазвали етикета, така че защо тепърва да започваме? Освен това мисля, че шампанското е идеалното питие за жена, на чийто съпруг са видели сметката в собствения му хотел, където е кръшкал. Налей и на мен още едно.

Нейната чаша бе на пода до масата за масаж. Хамънд знаеше, че обикновено е безсмислено да спори с Дейви. Напълни чашата й, а след това и своята до половината. Когато й я подаде, тя вдигна наздравица:

— За погребенията и другите забавни преживявания.

— Не споделям напълно чувствата ти — каза той, след като отпи глътка.

Тя облиза устни, наслаждавайки се на вкуса на виното.

— Може би си прав. Може би шампанско трябва да се пие само на сватби.

Когато вдигна чашата си към него, Хамънд почувства, че страните му пламнаха. Сякаш прочела мислите му, тя се засмя.

Беше същият смях, който помнеше от една юлска нощ преди години, когато двамата бяха гости на сватбата на свои общи приятели. Градината в дома на младоженката, където бе тържеството, бе украсена с гардении, лилии от Казабланка, божури и други ароматни цветя. Уханията им бяха опияняващи като шампанското, което бе изпил в напразно усилие да се разхлади и престане да чувства стягането на смокинга.

Сякаш избрани от актьорско училище, и осемте шаферки бяха прелестни блондинки. С ефирната розова рокля, дълга до петите и с дълбоко изрязано деколте, Дейви изглеждаше по-ослепителна от останалите.

— Иде ми да те схрускам — беше й казал той пред църквата малко преди да започне венчавката. — Или може би да те изпия. Приличаш на сладолед, липсва ти само хартиеното чадърче.

— С него този тоалет би изглеждал още по-отвратителен.

— Не ти ли харесва? — попита той.

Тя направи неприличен жест.

По-късно, на тържеството, когато зазвуча песента „Вик“ на Отис Дей и „Найтс“ и двамата излязоха на дансинга, тя размаха ръка пред лицето си и каза недоволно:

— Освен невероятно грозна, тази рокля е и най-задушаващата дреха, която някога съм обличала.

— Съблечи я тогава.

Приятелството между семействата Бъртън и Крос датираше отпреди раждането на Дейви и Хамънд. Тя присъстваше в най-ранните му спомени за коледни тържества и пикници. Когато възрастните ги изпращаха на горния етаж, преди да продължат да празнуват, двамата винаги скрояваха номера на бавачките, които имаха нещастието да се грижат за тях.

Заедно бяха изпушили първите си цигари. При първото си неразположение тя бе побързала гордо да му се похвали, че вече е жена. Когато се бе напила за първи път, бе повърнала в неговата кола. В нощта, когато бе загубила девствеността си, му се бе обадила веднага щом се бе прибрала у дома, за да му разкаже подробно за събитието.

Като деца взаимно обогатяваха речника си от неприлични думи, които и досега без неудобство използваха в разговорите си. Отначало им бе забавно, а и знаеха, че никой няма да ги накаже. Никой от двамата не би издал другия и не би се обидил. По-късно предизвикателните им разговори започнаха да добиват сексуален подтекст, но отново бяха шеговити и безобидни.