Сандра Браун - Алибито

— Доволна съм, че това копеле е мъртво. — Златистите й очи издадоха, че очаква да чуе отговор на последните си думи. Но той не каза нищо и Дейви се обърна към масажиста:

— Сандро, ако обичаш, разтрий раменете и врата ми.

Откакто бе седнала, Сандро стоеше, облегнал се на огледалната стена със скръстени ръце. Имаше приятно лице и мускулесто тяло. Правите му черни коси бяха пригладени назад с гел. Очите му бяха тъмни като зрели маслини.

Когато се приближи към Дейви и сложи ръце на голите й рамене, проницателните му средиземноморски очи продължиха съсредоточено да гледат Хамънд, сякаш го преценяваха като съперник. Очевидно масажът не бе единственото удоволствие, което й доставяше. Хамънд изпита желание да го успокои, че с Дейви са само стари приятели и нищо повече и няма причина да ревнува от него.

В същото време искаше да предупреди Дейви, че сега не е моментът да скандализира обществото, като спи с масажиста си. Че поне веднъж в живота си трябва да бъде дискретна. Ако Хамънд не си затвореше очите и вземеше предвид мнението на Стефи, името й щеше да бъде първото в списъка от заподозрени на Рори Смайлоу. Всяка нейна постъпка щеше да бъде подробно анализирана.

— Възхищавам се на твоята откровеност, Дейви, но…

— Защо да лъжа? Ти харесваше ли Лут?

— Никак — призна той без колебание. — Беше измамник, мошеник и безскрупулен предприемач. Нараняваше хората, които му позволяваха, и използваше онези, които не можеше да нарани.

— Ти си също толкова откровен, Хамънд. Това бе мнението на повечето хора. Не съм единствената, която го презираше.

— Така е, но ти си неговата вдовица.

— Прав си — унило каза тя. — Както и много други неща. Може да съм всякаква, но не съм лицемерка. Няма да нося траур заради това копеле.

— Дейви, ако тези думи стигнат до нечии уши, ще имаш големи неприятности.

— Например на Рори Смайлоу и онази кучка, която доведе тук снощи?

— Именно.

— Тази Стефи работи с теб, нали? — Хамънд кимна и тя добави: — Е, мисля, че е непоносима.

Той се усмихна.

— Малко хора харесват Стефи. Много е амбициозна и си навлича гнева на мнозина, но това не я притеснява. Не би участвала в конкурс по тактичност.

— Защото със сигурност би загубила.

— Всъщност, когато я опознаеш, може да бъде чудесна приятелка.

— Въздържам се от коментар.

— Трябва да знаеш откъде е тръгнала.

— Отнякъде на север.

Той се засмя:

— Нямах предвид родния й край, Дейви. Говоря за амбициите й. Преживяла е доста разочарования в кариерата си. В стремежа си да компенсира тези трудности понякога става твърде агресивна.

— Престани да я защитаваш, че ще се ядосам.

Дейви вдигна ръка и отмести косите от врата си, за да улесни Сандро. Позата й бе доста съблазнителна. Виждаше се подмишницата и част от гръдта й. Хамънд бе сигурен, че знае това и съзнателно се опитва да го разсее.

— Наистина ли мислиш, че ще бъда заподозряна? — попита тя.

— Сега ще наследиш много пари.

— Прав си — замислено каза Дейви. — Освен това за никого не е тайна, че основната цел на покойния ми съпруг беше — извинявай за израза — да изчука колкото е възможно повече мои приятелки. Не знам дали ги сваляше, защото повечето бяха сред най-желаните жени в Чарлстън, или защото знаеше, че са ми приятелки. Може би по-скоро второто, защото Джорджия Арендейл има задник колкото на слон, а той все пак отиде с нея на плаж в Кяуа. Сигурно здравата е изгоряла, защото не би й стигнала цяла туба плажно масло, за да покрие толкова много целулит. Емили Съдърленд има ужасна кожа — въпреки тоновете крем, които използва, но Лут го направи и с нея в тоалетната й на първия етаж — капакът на чинията беше облицован с лисича кожа — на едно новогодишно тържество.

Хамънд се засмя, въпреки че Дейви не се шегуваше.

— Докато ти естествено никога не измени на брачните си клетви.

— Разбира се.

Тя смъкна чаршафа с няколко сантиметра по-надолу и съблазнително премигна, за да не остави и капка съмнение, че това не е лъжа.

— Вашият брак не беше свещен, Дейви.

— Никога не съм твърдяла, че обичам Лут. Всъщност той знаеше, че не изпитвам нищо към него. Но всичко беше наред, защото и той не ме обичаше. Бракът ни донесе очакваната полза. Лут се ожени за мен, за да се хвали наляво и надясно, че е единственият мъж в Чарлстън, достоен да чука Дейви Петиджон. А аз… — Замълча и изражението й стана тъжно. — Имах свои причини, но целта ми не беше да преследвам щастието.

Отмести ръката си от тила и косите й се разпиляха свободно, когато Сандро започна да масажира гърба й.