Сандра Браун - Алибито

Но в онази юлска вечер и двамата вече бяха студенти в престижни университети — той в Клемсън, а тя във Вандербилт — и отдавна не се бяха виждали. Пийнаха доста шампанско и бяха завладени от романтиката на тържеството. Затова когато Хамънд изрече това дръзко предложение, Дейви го изгледа с премрежени очи и отвърна:

— Може би ще го направя.

Когато всички останали се събраха, за да разрежат сватбената торта, Хамънд незабелязано взе бутилка шампанско и сграбчи ръката на Дейви. Промъкнаха се в задния двор на съседите, които също бяха дошли на приема. Тревните площи на двете имения бяха разделени от гъст жив плет, старателно поддържан от години, и той им осигури уединението, от което се нуждаеха.

При отварянето на бутилката се чу звук, подобен на топовен гърмеж. Това ги накара да избухнат в смях. Хамънд наля в две чаши, които пресушиха на един дъх. След това отново ги напълни.

Докато отпиваше от третата, Дейви го помоли да й помогне да разкопчае шаферската рокля и той го направи.

Освободи я от нея, а след това и от сутиена, жартиерите и чорапите.

Тя се поколеба, когато пъхна пръсти под еластичните си бикини, но Хамънд прошепна:

— Давай, Дейви!

Това бе израз, познат от детството и ученическите им години. Дейви винаги се бе вслушвала в насърчаващите му думи. Тази нощ не бе изключение.

Свали бикините и му позволи да й се любува, докато слизаше заднишком по стъпалата към хладката вода в плувния басейн. Той за секунди се измъкна от елегантния костюм, който дълго време се бе мъчил да облече. Няколко копчета изхвърчаха и никога повече не ги видя.

Докато стоеше на ръба на басейна, Дейви го гледаше е широко отворени очи, чийто израз издаваше удивление.

— Хамънд, доста си възмъжал, откакто за последен път ни хванаха да си играем на чичо доктор.

Той се гмурна.

Бяха разменили единствените си плахи целувки още като деца, когато мислеха, че е „ужасно лошо“ дори да им хрумне да разтворят устни и езиците им да се докоснат. Оттогава не бяха се целували. Не го направиха и тази нощ. Нямаха време за губене. От опасността да бъдат разкрити възбудата им бе достигнала до точка, в която прелюдиите бяха излишни. В мига, когато стигна до нея, я притегли към себе си и телата им се сляха.

Беше лудост. Беше бързо. През цялото време се смяха.

След тази нощ се разделиха за две години. Когато отново се видяха, и двамата се държаха така, сякаш приключението в плувния басейн никога не се е случвало. Навярно никой от тях не желаеше един сексуален експеримент да помрачи дългогодишното им приятелство.

Никога досега не бяха споменавали за това. Той дори не помнеше как отново са се облекли в онази нощ, какво обяснение са дали на останалите гости на сватбеното тържество и дали изобщо се е наложило да обясняват изчезването си.

Но ясно си спомняше смеха на Дейви — заразителен, чувствен и съблазнителен. Не беше се променил.

Усмивката й бе почти тъжна, когато каза:

— Истински се забавлявахме като деца, нали?

— Да.

След това тя сведе глава и се загледа в мехурчетата в чашата си, преди да отпие отново.

— За съжаление пораснахме и животът ни стана ужасно скучен.

Отпуснатата й ръка се залюля покрай масата за масаж. Хамънд взе чашата, преди да падне и да се разбие в мраморния под.

— Съжалявам за Лут, Дейви. Дойдох, за да ти кажа, че бях потресен, когато научих за случилото се. Сигурен съм, че родителите ми ще се обадят или ще те посетят утре.

— О, пред прага ми ще има цяла върволица познати, желаещи да изразят съчувствие. Днес отказах да приема когото и да било, но утре няма да мога да се отърва. Ще донесат безброй печени пилета и сладкиши с желатин и всички ще се изредят да питат как го приемам.

— А как се чувстваш?

Тя забеляза леката промяна в тона му. Обърна се на една страна, загърна се с чаршафа, изправи гръб и заклати крака, седнала на ръба на масата.

— Като приятел ли ме питаш или като очевидния наследник на областния прокурор?

— Не съм сигурен в последното, но съм тук като приятел. Мисля, че не е необходимо да ти го казвам.

Дейви въздъхна дълбоко.

— Е, не очаквай да облека власеница и да се посипя с пепел. Не притежавам подобна библейска преданост. Няма да си отсека някой пръст, както правят героините от индийските филми. Не, ще се държа както подобава. Благодарение на Лут клюкарите ще имат достатъчно материал и без да им показвам истинските си чувства.

— А какви са те?

Тя се усмихна чаровно, както когато я бе въвел под ръка на дебютантския й бал.