Сандра Браун - Алибито

— Поправка. Кое е най-важно за мен и сега.

— Надявам се да постигнеш всички цели, които си си поставила. Казвам го искрено. Но твоите амбиции не оставят в живота ти място за нищо друго. Несъвместими са с привързаността, която очаквам от една партньорка за цял живот.

— Наистина ти е нужна покорна съпруга.

— Не, за бога! — засмя се той и поклати глава. Замисли се за миг и добави: — Не съм сигурен какво ми е нужно.

— Но си убеден, че аз не мога да ти го дам.

Хамънд знаеше, че отново е по-скоро обидена, отколкото наранена. Все пак на никоя жена не би било приятно да бъде отхвърлена. Изпитваше към нея достатъчно уважение, за да я утеши:

— Причината не е в теб, Стефи. Аз бих искал да живея с жена, готова на някои компромиси.

— А аз никога не правя компромиси.

Той прошепна:

— Грешиш. Току-що направи един. Призна, че съм прав.

— Не, просто престанах да споря.

— Благодаря.

Усмихнаха се един на друг, защото освен физическо привличане, помежду им съществуваше и взаимно възхищение от забележителното остроумие, което проявяваше всеки от тях. Стефи каза:

— Много си умен, Хамънд. Харесвам твоята проницателност и се възхищавам от интелекта ти. Можеш да бъдеш непоколебим, когато е необходима твърдост. Дори си способен на подлост, когато се налага. Освен това си невероятно привлекателен.

— Достатъчно. Започнах да се изчервявам.

— Не се прави на скромен. Знаеш, че влудяваш жените.

— Благодаря.

— В леглото си щедър и внимателен и никога не искаш повече, отколкото даваш в замяна. Накратко, имаш всичко, което бих желала да открия у един мъж.

Хамънд сложи ръка на гърдите си.

— Би ми отнело доста повече време да изброя всички твои качества, от които се възхищавам.

— Не си прося комплименти. Оставям тези женски трикове на кокетки като Дейви Петиджон.

Той се захили.

— Искам да кажа… — Тя въздъхна дълбоко. — Предполагам, че не би се съгласил да продължим както досега.

Хамънд решително поклати глава:

— Няма да бъде честно към никого от двама ни.

— И няма вариант Б?

— Мисля, че би било най-добре да се разделим като приятели, а ти?

Стефи кисело се усмихна.

— Малко е късно да питаш за мнението ми, Хамънд. Но — да. Щом чувствата ти са такива, не бих искала да спиш с мен от съжаление.

Тези думи го накараха да избухне в смях.

— Последното, което човек би изпитал към теб, е съжаление.

Очите й светнаха и тя каза:

— Все пак ще ти липсвам.

— Много.

Стефи докосна с език горната си устна и разтвори предниците на блузата си. Не бе изненадан, когато видя, че зърната й са тъмни и втвърдени от възбуда. Най-големият стимулант за Стефи бе спорът. Нищо не я възбуждаше така, както една разгорещена кавга. Бяха имали най-бурни сексуални изживявания именно след размяна на остри реплики. Сега Хамънд осъзна, че това е бил начинът й да си осигури пълна победа във всеки техен спор. Сега само му помогна да вземе категорично решение.

Стефи му се усмихна дяволито.

— Един последен път? Заради доброто старо време? Или имаш твърде строги морални принципи и не би спал с жена, с която току-що си скъсал.

— Не звучи много романтично, Стефи.

— А, значи искаш сантименталност и романтика? Какво става с теб, Хамънд?

Предложението й го изкуши не защото все още чувстваше някакво влечение към нея, а защото минутите със Стефи може би щяха да му помогнат да се отърси от сладостните спомени за миналата нощ, които го изпълваха с болка. Едно интимно изживяване с друга жена донякъде би разсеяло мъчителното чувство за загуба.

Докато се колебаеше, телефонът иззвъня.

Стефи иронично се засмя и закопча блузата си.

— Късметлия! Винаги си бил галеник на съдбата. Отново ти провървя.

Завъртя се на пети и влезе във всекидневната, за да вземе нещата си. Хамънд вдигна слушалката.

— Ало.

— Обажда се Монро.

Излишно бе областният прокурор да се представя. Едва ли имаше по-гръмогласен човек от него. Сякаш се бе родил с вграден мегафон. Хамънд веднага намали звука на телефона.

— Здравей, Монро, какво има? Прекарах една нощ извън Чарлстън и тук е настанала истинска бъркотия.

— Значи си чул?

— Стефи ми каза.

— Разбрах, че вече била вътре в нещата.

Хамънд погледна към всекидневната, където Стефи се обуваше и прибираше краищата на блузата си. Застана с гръб към вратата и заговори по-тихо.

— Изглежда, втълпила си е, че тя ще получи делото.

— Съгласен ли си?

Хамънд усети, че ризата му е залепнала. Кога ли бе плувнал в пот? Потърка чело и откри, че по него също е избила влага. Имаше причина за тази реакция. Вчера следобед се бе срещнал с Лут Петиджон в апартамента му в „Чарлз Таун Плаца“.