Сандра Браун - Алибито

— Скоро ли промени отношението си?

— Скоро, но постепенно. Отначало връзката ни ми се струваше идеална, но…

— Търсиш нещо ново?

— Не.

— Тогава какво? Тръпката е изчезнала? Омръзнало ти е да спиш с най-желаната жена от Областната прокуратура?

Вече не ти се струва вълнуващо да бъдеш таен любовник на Стефи Мъндел? Той поклати глава:

— Моля те, престани, Стефи!

— С какво да престана? — предизвикателно го прекъсна тя с почти писклив глас. — Ти започна този разговор. — Присви тъмните си очи. — Имаш ли представа колко мъже мечтаят да спят с мен?

— Да — каза Хамънд със също толкова гневен тон. — Чувам какво си говорят за теб в тоалетната.

— Сигурно ти е било забавно да слушаш как се обзалагат кой е мистериозният ми любовник, без дори да предполагат, че си ти. Колко пъти сме се смели.

— Мисля, че вече не ми е смешно.

Стефи не можа да каже нищо в отговор, но изражението й остана гневно.

Той продължи по-спокойно:

— И така, реших да прекарам сам този уикенд и да преосмисля връзката ни…

— Без преди това да поговориш с мен? И дори не ти е хрумнало да ме поканиш да помислим заедно?

— Не виждах смисъл.

— Значи още преди да заминеш за скъпоценната си вила, си взел решение да „преосмислиш“ връзката ни — просъска тя.

— Не, Стефи, не бях го решил. Докато бях там, тръгвах от всяка възможна гледна точка и винаги стигах до едно и също заключение.

— Че искаш да скъсаш с мен.

— Не…

— А как би се изразил?

— Надявах се да избегна именно такава сцена — най-сетне изкрещя той. — Защото знаех, че ще се бориш до последен дъх, сякаш се намираш в съда. Че ще отхвърляш всичко, което кажа, само заради манията си да водиш спорове и няма да отстъпиш нито крачка, защото за теб всичко в живота е съревнование. Е, този път не е състезание, Стефи. Не е и съдебно дело. Това е животът ни.

— О, за бога, спести ми сантименталностите!

Той леко се засмя:

— Точно това е. Имам нужда от малко сантименталност. Човешко е…

— Хамънд, за какво говориш, по дяволите?

— Не всичко в живота се свежда до противопоставяне на аргументи. Не можеш да откриеш всички отговори в юридическите книги. — Отчаян от собствената си неспособност да обясни какво има предвид, тихо изруга, преди гневно да продължи: — Много си талантлива, но прекаляваш. Непрестанно спориш и натякваш. С теб не може да се живее в разбирателство.

— Извинявай, не знаех, че връзката ни е била такова изпитание за теб.

— Виж какво — рязко каза той. — Ще ти спестя сантименталностите, ако ти ми спестиш преструвките си на наранена. Ядосана си, но не изпитваш болка.

— Ще престанеш ли да ми казваш каква съм и каква не съм? Ти не знаеш какво чувствам.

— Зная, че не е любов. Ти не ме обичаш. Нали? Ако точно сега беше принудена да избираш между кариерата си и мен, кое би предпочела?

— Какво? — извика тя. — Не мога да повярвам, че си способен да поставиш подобен нелеп и детински ултиматум. „Ако беше принудена да избираш.“ Каква е тази склонност към полова дискриминация? Защо трябва да избирам? Ти не си длъжен да правиш избор. Защо да не мога да имам и теб, и кариерата си?

— Можеш. Но за да постигнат съгласие, двама души трябва да направят редица компромиси. Ако между тях наистина съществува любов, привързаност и всеки желае щастието на другия, те са готови. А това, което имаме ние е теб — каза Хамънд и извърна глава към спалнята, — не е любов, а развлечение.

— Е, наистина винаги ни е било забавно заедно.

— Не мога да го отрека. Но освен това, нямаше нищо друго, безсмислено е да се залъгваме.

Хамънд замълча, за да си поеме дъх. Стефи все още гневно се взираше в него.

Той се приближи до масата, взе бирата си и отпи голяма глътка. След това отново срещна погледа й.

— Не се преструвай, че не си съгласна. Зная, че и ти го осъзнаваш.

— Толкова добре се разбираме.

— Така беше. И все още е. Имали сме много щастливи мигове. Никой не носи вина. Няма прав и крив. Просто всеки от нас желае различно бъдеще.

Тя се замисли.

— Никога не съм крила какво искам, Хамънд. Ако исках дом и семейно огнище, бих останала в родния си град. Бих се омъжила веднага след като завърших училище, както настояваше баща ми, или дори по-рано, и бих народила деца, както сестрите ми. Щях да си спестя презрението им и неговите проповеди. Нямаше да се боря, за да стана това, което съм сега. Все още има към какво да се стремя. Ти от самото начало знаеше кое винаги е било най-важно за мен.

— Възхищавам ти се за това.