Сандра Браун - Алибито

Той затвори входната врата, която скри светлината от терасата, и настъпи непрогледен мрак. Бе имал най-доброто намерение да се държи като гостоприемен домакин и кавалер, да я разведе из вилата, да й предложи питие, да й разкаже нещо повече за себе си и да й даде време, за да свикне да бъде с него насаме. Вместо това, протегна ръце към нея.

Тя се отпусна в прегръдката му, очаквайки целувката със същото нетърпение. Устните й пламенно отвърнаха на ласките на езика му, които не й оставяха време да си поеме дъх. Хамънд наведе глава и притисна лице към шията й. Тя обгърна врата му и зарови пръсти в косите му. Плъзна устни към ухото й и прошепна:

— Това е лудост.

— Голяма.

— Боиш ли се?

— Да.

— От мен?

— Не.

— А би трябвало.

— Знам, но не се боя.

Устните му нежно докоснаха нейните.

— А от ситуацията?

— Ужасно се страхувам — каза тя и отвърна на ласката.

След още една целувка той каза:

— Постъпваме прибързано, безразсъдно и…

— Напълно безотговорно.

— Но не мога да спра.

— Аз също.

— Толкова силно желая да…

— И аз те желая — въздъхна тя, когато ръцете му се плъзнаха под горнището й и обхванаха гърдите й.

Всички опасения, че тя не споделя копнежа му, изчезнаха, когато наклони назад глава в очакване да обсипе шията й с целувки. Затаи дъх, докато разкопчаваше сутиена й, а тя издаде тих стон на наслада, когато докосна голата й плът.

Ръцете й се придвижиха надолу по гърба му. Почувства как пръстите й притискат мускулите и изучават тялото му. Тя плъзна длани над токата, спря малко по-ниско и го притегли към себе си.

Следващата целувка бе дълга, дълбока и пламенна.

Той отново хвана ръката й, поведе я след себе си и слепешком прекосиха през широката всекидневна към спалнята. Вилата не бе луксозна, но си бе създал в нея всички удобства. В помещението, твърде тясно дори за един човек, бе сложил огромно легло.

Двамата се отпуснаха на него и се притиснаха един към друг, завладени от заслепяващата, безумна страст на новата връзка.

Тя се обърна с гръб към него.

Хамънд се опита да измисли какво да каже, но всичко, за което се сети, му се стори неуместно, банално или и двете. Дори за миг му хрумна да сподели истината.

„Господи, беше невероятно!“ „Ти си невероятна.“

„Никога през живота си не съм се чувствал така.“

„Искам тази нощ никога да не свършва.“

Но знаеше, че тя не би повярвала, затова не изрече на глас тези думи. Дългото мълчание ставаше все по-напрегнато. Накрая той се обърна встрани и включи лампата върху нощното шкафче. Тя сви колене към гърдите си и сякаш стана още по-недостижима.

Обезкуражен, Хамънд изправи гръб. Ризата му бе смачкана и разкопчана, ципът на панталоните разтворен, но все още бяха на него. Стана, свали ги и остана само по бельо. Когато отново погледна към леглото, тя лежеше по гръб и го наблюдаваше с широко отворени очи, чийто израз издаваше, че харесва тялото му.

— Неловък момент, нали?

Хамънд седна на ръба.

— Права си.

Тя навлажни устни, прехапа ги, отмести поглед от него и кимна.

— Опитваш се да измислиш начин тактично да се отървеш от мен?

— Какво? — тихо възкликна той. — Не. Не, за бога! — Протегна ръка към косите й, но я отпусна, преди да ги докосне.

— Мисля как да те помоля да останеш цялата нощ, без да прозвучи глупаво.

Изражението й издаде задоволство. Погледите им отново се срещнаха. Тя свенливо се усмихна. Все още с пламнали страни, зачервени от страстните целувки устни, полугола и е разрошени коси, изглеждаше невероятно съблазнителна. Гърдите й, освободени от сутиена, издуваха горнището. Зърната им изпъкваха под тъканта. Хамънд отново почувства възбуда.

— Изглеждам ужасно.

Тя съзнателно придърпа полата над бедрата си. И двамата не обърнаха внимание на бикините върху покривката до ръба на леглото.

— Мога ли да ползвам банята ти?

— Ето там, онази врата. — Той стана, за да я остави сама.

— Ще донеса нещо за пиене. Гладна ли си?

— След всички боклуци, които изядох на панаира?

Хамънд отвърна на усмивката й.

— Искаш ли вода? Сок, чай или газирано? Бира?

— Вода.

Той посочи с брадичка към вратата на банята.

— Ако имаш нужда от нещо, просто ми кажи.

— Благодаря.

Тя явно не желаеше да стане от леглото, преди да остане сама, затова отново й се усмихна и излезе от стаята. За щастие чистачката бе заредила хладилника с разхладителни напитки и вода. Докато бе там, Хамънд провери провизиите. Шест яйца. Половин килограм бекон. Английски кифли. Кафе. Сметана? Не. Надяваше се гостенката му да предпочита кафето чисто. Портокалов сок? Да. Във фризера имаше кутия концентрат.