Сандра Браун - Алибито

— Дълъг, горещ и напрегнат — отбеляза един от полицаите и шумно се прозина.

— За деня ли говориш или за моя палавник? — пошегува се друг.

— Иска ти се.

— А видеозаписът? — попита Смайлоу и всички застинаха, въпреки че едва сдържаха смеха си. — Какво стана с него?

— Искате ли да го видите? — попита Колинс.

— Има ли нещо интересно?

След няколко секунди приглушено хихикане Колинс предложи на Смайлоу да погледне записа и дори покани Стефи:

— И ти има какво да научиш.

Смайлоу и Стефи последваха полицаите през просторния сутерен до една от по-малките конферентни зали, където бе инсталиран видеокасетофон и голям цветен екран.

Колинс тържествено обяви:

— Отначало човекът, който е бил дежурен следобед, ми каза, че касетата от камерата на този етаж е била извадена.

Смайлоу от опит знаеше, че обикновено камерите за наблюдение се включват на запис и изключват през интервал от пет до десет секунди. Затова филмът прескача. Обикновено записваха с дни, преди автоматично да се пренавият.

— Защо не е била в камерата? Нали касетите се вадят само ако е необходимо да бъдат прегледани?

— Това ме наведе на мисълта, че лъже — каза Колинс. — Не го оставих на мира. Най-сетне донесе тази касета. Готов ли сте?

Смайлоу кимна й детективът включи видеото. Дори ако нямаше картина, по стоновете и въздишките, които представляваха звуковия фон, без съмнение би се разбрало, че записът е порнографски филм. На екрана се появи двойка, извършваща сексуален акт.

— Тази сцена трае около петнадесет минути — осведоми го Колинс. — Следващите кадри показват две лесбийки във вана. Обърнете внимание на…

— Ясно — прекъсна го Смайлоу. — Изключи го. — Престори се, че не чува дюдюканията на останалите в стаята. — Съжалявам, Стефи.

— Не се безпокой. Шегичката на Колинс за моя сметка просто потвърждава теорията ми, че фразата „възрастен мъжкар“ е съчетание на противоречиви термини.

Другите мъже се засмяха, а Колинс изсумтя, ядосан, че не можа да отговори на тази реплика.

— Това е положението — каза им той. — Хвалбите на Петиджон за непробиваемите охранителни системи на хотела са били вятър и мъгла. Камерите на горните етажи са фалшиви. Играчки.

— Какво? — смаяно попита Стефи.

— Единствената работеща камера е тази в счетоводството. Петиджон е искал да бъде сигурен, че никой няма да присвои пари от него, но явно не го е интересувало, че гостите му могат да бъдат нападнати или ограбени. Ирония на съдбата, а?

Смайлоу попита:

— Защо онзи приятел лъжеше?

— Така му е наредено. Лично от големия зъл Петиджон. А той не се церемонеше, затова човекът не изплю камъчето дори когато го уверихме, че Петиджон е мъртъв и единственото, от което би трябвало да се страхува, е, че ние ще разберем, ако лъже. Най-сетне го предумахме. Проверихме. Камерите наистина са фалшиви.

— Колко хора знаят за това?

— Не много, предполагам.

— Провери. Започни от управителите.

— Разбрано.

Смайлоу се обърна към целия екип:

— Рано сутринта ще се заемем с враговете на Петиджон. Ще съставим списък.

— Най-добре е да си спестим усилията и просто да разгърнем телефонния указател — намеси се един полицай. — Всички, които познавам, ще се радват, че е мъртъв.

Смайлоу го изгледа строго.

— О, съжалявам — промърмори той и усмивката му изчезна. — Забравих, че е ваш роднина.

— Не ми е роднина. Беше женен за сестра ми. За известно време. Това е. Може би аз го мразех най-силно.

Стефи се наведе напред.

— Не си го затрил ти, нали, Смайлоу?

Всички се засмяха, но суховатият отрицателен отговор на Смайлоу, изречен така, сякаш е приел въпроса й на сериозно, ги накара внезапно да замълчат.

— Извинете, мистър Смайлоу?

На прага на отворената врата стоеше Смити. Смайлоу погледна часовника си. Минаваше полунощ.

— Мислех, че отдавна си се прибрал у дома — каза той на ваксаджията.

— Току-що ме пуснаха, мистър Смайлоу.

— О, да.

Беше забравил за дългия разпит на всички от хотела, въпреки че бяха задържани по негова заповед.

— Съжалявам.

— Няма нищо, мистър Смайлоу. Просто се чудех дали са ви казали за онези хора, които бяха откарани в болницата.

— В болницата?

Червената лампичка на таблото на колата й светна.

Тя ядно въздъхна. Последното, което би искала да й се случи сега, бе да свърши бензинът. Но знаеше, че червената светлина е безпогрешен знак, че резервоарът е почти празен.