Сандра Браун - Алибито

Плати два долара на дъвчещия тютюн младеж, който събираше таксата за паркиране, и за щастие успя да намери свободно място под едно кичесто дърво. Преди да слезе, свали сакото и вратовръзката и нави ръкавите на ризата си. Внимателно се провря между сергиите с лакомства. Съжаляваше, че не е с джинси и ботуши — вместо официалните панталони и обувки, но вече се чувстваше развеселен. Тук никой не го познаваше. Не бе длъжен да разговаря с никого, ако не желаеше. Не се налагаше да изпълнява досадни задължения, да участва в заседания, да отговаря на телефонни обаждания. Тук не бе професионалист или колега. Нито пък нечий син. Напрежението, гневът и тежестта на отговорностите започнаха да се стопяват. Чувството за свобода бе опияняващо.

Панаирният площад бе ограден с полиетиленови ленти, на които висяха безброй пъстри дрънкулки, които дори не трепваха в горещия следобед. Задушният въздух бе изпълнен с примамливи ухания на топли евтини сандвичи. Отдалеч музиката съвсем не звучеше така зле. Хамънд бе доволен, че се отби. Имаше нужда от подобно… усамотение.

Защото, въпреки че бе заобиколен от толкова хора, той наистина се чувстваше сам. Изведнъж реши, че е по-добре да се слее с шумната тълпа, отколкото да прекара една самотна вечер в малката си вила, каквото бе първоначалното му намерение, когато тръгна от Чарлстън.

Групата бе изсвирила две песни, откакто брюнетката бе седнала в другия край на шатрата. Хамънд не откъсваше поглед от нея и не преставаше да размишлява. Сигурно тя очакваше някого — може би съпруг и няколко хлапета. Изглеждаше доста по-млада от него, вероятно малко над тридесет години. Повечето жени на тази възраст се занимаваха главно с възпитанието на децата си. Подготвяха ги за скаутски лагери, участваха в начинанията на родителския съвет или просто си стояха у дома и следяха телевизионните реклами на пасти за зъби и перилни препарати. Бе получил представата си за този тип жени от телевизията и му се струваше, че тя се вмества в обобщения образ.

Все пак изглеждаше твърде… твърде… напрегната.

Не приличаше на грижовна майка, която се е усамотила за няколко минути, докато таткото е завел децата да се по-возят на въртележката. Не притежаваше хладнокръвната увереност на съпругите на неговите познати, които членуваха в „Джуниър Лийг“ или други клубове, организираха дневни събирания, тържества по случай рождените дни на децата си и приеми, на които канеха бизнеспартньорите на съпрузите си, един-два пъти седмично играеха голф или тенис, поддържаха форма с аеробика и посещаваха курсове по изучаване на Библията.

Тялото й не бе отпуснато и пълно като на жена, която е преживяла няколко раждания. Имаше елегантна, атлетична фигура. Краката й бяха стройни… всъщност прекрасни — силни, гладки и със загар. Късата пола и ниските сандали подчертаваха красотата им. Блузата без ръкави бе вързана на тила и гърба като горнище на бански. Бе свалила тънката жилетка в същия цвят, с която бе наметната. Отличаваше се е елегантното си облекло сред множеството местни жители с къси панталони и маратонки.

Дамската чанта, оставена на масата, би побрала ключодържател, няколко салфетки и може би червило, но съвсем не бе достатъчно голяма за млада майка, която би носила шишета с вода, носни кърпи, пакети „Снакс“ и достатъчно дрехи за почивка в планината, взети за всеки случай.

Хамънд имаше аналитичен ум. Логическите разсъждения бяха неговата стихия. Стигна до извода, че тази жена определено не е майка.

Но това не означаваше, че не е омъжена или сериозно обвързана, в очакване да узакони отношенията си с някого. Възможно бе да гради кариера. Умела и решителна бизнес-дама. Преуспяла търговка. Хитра предприемачка. Брокер. Или собственичка на агенция за заеми.

Докато отпиваше от бирата, която вече бе започнала да се затопля, Хамънд продължи любопитно да се взира в жената. В един миг осъзна, че тя също го наблюдава.

Когато срещна погледа й, сърцето му подскочи, може би защото бе смутен от това, че интересът му е забелязан. Но не извърна глава. Въпреки че между тях преминаваха танцьори, за няколко секунди двамата останаха загледани един в друг.

След това тя внезапно се обърна, сякаш също бе изпитала неудобство. Упреквайки се заради детинската си реакция на нещо толкова обикновено като размяната на погледи, Хамънд отстъпи място на две двойки, които се оглеждаха наоколо в очакване някоя от масите да се освободи. Промъкна се между хората, струпани пред импровизирания бар, за да утолят жаждата си.