Сандра Браун - Свидетелката

— Не се засягай — й каза Мат, когато тя изрази почудата си от претенциозните планове на Гиб. — Татко иска да направи такава сватба каквато в Проспър не са виждали. И тъй като нито ти, нито баба ти сте в състояние да платите, той ще е доволен да поеме разноските. Аз съм единственото му дете. Това събитие е много важно в живота му. Нека го оставим да го организира по свой вкус и воля.

Не след дълго и Кендъл се поддаде на възбудата. Тя избра роклята си, но Гиб контролираше всичко останало, въпреки че внимателно се консултираше с нея, преди да вземе някое по-сериозно решение. Строгите му изисквания дори към детайлите, бяха възнаградени, защото в този ден къщата и поляната и ред нея изглеждаха наистина импозантно. Мат и тя бяха дали тържествените си обещания един към друг под арка, обкичена с гардении, бели лилии и бели рози. В голямата, специално построена шатра, имаше отрупан бюфет със салати, ордьоври и студени закуски, отговарящи на всеки вкус.

Сватбената торта представляваше спираща дъха скулптура на няколко етажа. Глазурата беше украсена с клончета розови пъпки. Имаше и шоколадова торта за младоженеца, гарнирана с ягоди, големи почти колкото топки за тенис. Двулитрови бутилки шампанско се изстудяваха в кофи, пълни с лед. Гостите като че ли се бяха заклели да го пресушат до капка.

Въпреки целия блясък, приемът беше истинско семейно тържество. Децата играеха под сянката на дърветата, а след като младоженците дадоха тон на танците със сватбения валс, двойките заприиждаха на дансинга, докато накрая всички поканени танцуваха.

Сватбата напомняше сбъдната приказка. Но не липсваше и злият великан, както във всяка истинска приказка.

Кендъл, неподозираща за заплахата около нея, не можеше да си представи по-голямо щастие. Мат я притискаше до себе си и я въртеше очарователно по танцовия подиум. На слабата му, висока фигура смокингът стоеше великолепно, без да го прави непохватен. Правилните черти на лицето и правата коса му придаваха аристократичния вид на барона-разбойник.

— Изглеждаш елегантен и надменен. Като Гетсби — бе прошепнала Кендъл закачливо.

Искаше й се да продължи да танцува с него часове, но гостите се надпреварваха да я канят за танц. Между тях беше и съдията Х. В. Фарго. Тя само въздъхна, когато Мат я отстъпи на съдията, който се показа същият грубиян на танцовата площадка, какъвто беше и в съдебната зала.

— Имах си съмнения във вас — забеляза той, докато я въртеше така, че тя остана без дъх. — Когато чух, че са назначили жена за областен обществен защитник, имах сериозни опасения, че няма да се справите с работата.

— Наистина ли? — попита тя студено.

Фарго беше не само ужасен танцьор и жалък съдия, но и сексист до мозъка на костите си, мислеше Кендъл. Още при първото й появяване в съдебната зала, той не направи усилия да прикрие „опасенията“ си.

— Защо се опасявахте, господин съдия? — попита тя, опитвайки се да се усмихва приятно.

— Проспър — и като област, и като град, са консервативни — отвърна той словоохотливо. — Дяволски се гордеят от това. Тук хората вършат нещата по един и същ начин от много поколения. Ние бавно се променяме и не обичаме, когато ни променят насилствено. Жена-адвокат е нещо ново и необичайно.

— Мислите, че жените трябва да си стоят вкъщи, за да готвят, чистят и да отглеждат деца, нали? Не би трябвало да се стремят към професия?

Той се покашля.

— Не бих го казал така.

— Разбира се, че не.

Такова откровено изявление би му коствало избирателни гласове. Всичко, което казваше на обществени места беше добре премислено. Съдията Х. В. Фарго бе съвършен политик. Ако беше и толкова ефективен като съдия…

— Всичко, което искам да кажа е, че Проспър е чистоплътен малък град. Тук липсват проблемите, които съществуват в други градове. Ние смазваме корупцията още в зародиш. Ние — имам предвид себе си и другите обществени фигури — възнамеряваме да държим високи стандарти.

— Мислите ли, че аз бих стимулирала корупцията?

— Съвсем не, съвсем не.

— Работата ми се състои в това да се явявам като законен адвокат на тези, които не могат да си платят за собствен. Конституцията гарантира на всеки гражданин на Щатите законен пълномощник.

— Знам какво гарантира Конституцията — каза той сухо.

Кендъл се засмя, за да измъкне жилото от леката обида.

— Понякога трябва да напомня на самата себе си. Работата ме поставя в близък контакт с обществена група, която ние всички не бихме желали да съществува. Но докато има престъпници, те ще се нуждаят от някой, който да пледира техния случай пред съда. Няма значение колко може да ми е противен клиентът, аз се опитвам да защитавам всеки случай с всичко, на което съм способна.