Сандра Браун: Свидетелката

— Добре, признавам, че може да се отложи за малко. Но трябва да се свърши.

— Сигурно, сигурно — съгласи се механично докторът.

Сестрата пое Кевин от ръцете на Кендъл. Той продължаваше да спи.

— Ще потърся на това малко съкровище кошче в родилното отделение. Не се тревожете за него. Вървете с доктора.

Заместник шерифът въртеше в ръце шапката си и пристъпваше смутено от крак на крак.

— Аз ще постоя отвън. След това, когато сте готова, ма’ам, за, нали разбирате, да свършим с това…

— Пийнете чаша кафе, защо не? — предложи снизходително докторът.

Докторът беше млад, нахакан и според оценката на Кендъл, с голямо самочувствие. Подозираше, че мастилото на дипломата му още не е съвсем засъхнало, но той очевидно се радваше да изтъква авторитета си. Без да хвърли отново поглед към заместник шерифа, той я поведе по коридора.

— Получил е тибиална фрактура, или на по-обикновен език — счупил си е пищяла — обясни той. — Няма разместване и не е необходима хирургическа намеса, нито пирон. В това отношение е извадил голям късмет. От вашето описание на колата…

— Капакът на мотора се беше нагънал като книжно ветрило. Не мога да разбера как кормилото не се е забило в гръдния му кош.

— Точно така. Страхувах се, че има счупени ребра, вътрешни наранявания, увредени органи, но не открих нищо подобно. Тонусът му силно се повишава. Това е добре. Лошото е, че е получил силен удар по главата. Рентгенът показва само повърхностна фрактура на черепа, но аз трябваше да направя няколко десетки шева, за да затворя раната. Сега не изглежда особено естетично, но след време косата ще израсне отново. Няма да го загрози много — завърши той, поглеждайки към нея.

— Той загуби много кръв.

— Преляхме му една банка кръв, за да не рискуваме. Получил е мозъчно сътресение, но ако полежи няколко дни, ще се оправи. А заради счупения крак, ще ходи с патерици най-малко месец. Не му остава нищо освен да лежи, да мързелува и да чака да оздравее. Това е. — Той я насочи към стаята. — Само преди няколко минути се върна в съзнание и все още се чувства зашеметен.

Докторът влезе в слабо осветената стая преди нея. Тя се поколеба на прага и огледа помещението. На една от стените беше закачена евтина репродукция на Исус, възнасящ се в облаците. На отсрещната висеше плакат — предупреждение срещу СПИН. Стаята изглеждаше почти като изолационна с две легла, но той беше единственият пациент.

Кракът му, гипсиран от коляното надолу, беше вдигнат върху възглавница. Болничната престилка, която му бяха облекли, стигаше само до средата на бедрата му. На фона на белите чаршафи те изглеждаха силни и загорели и никак не подхождаха за болница.

Една сестра измерваше кръвното му налягане. Тъмните му вежди бяха смръщени изпод широкия бандаж от марля, с който бе бинтована главата му косата се бе сплъстила от засъхналата кръв и антисептични промивки. От многобройните наранявания ръцете му приличаха на огромни тъмни петна. Чертите на лицето му изглеждаха разкривени от отоци, контузии и рани, но можеше да бъде разпознат по вертикалната цепка на брадичката и твърдата линия на устата, от която стърчеше термометър.

Докторът рязко се приближи към леглото и разчете показанията за кръвно налягане, които сестрата бе нанесла върху картона му.

— Все по-добре върви — промърмори одобрително и когато сестрата му показа термометъра.

Въпреки това Кендъл все още се колебаеше на вратата. Очите на пациента веднага се насочиха към нея. Хлътнали и потъмнели от загубата на кръв и болка, очите му като че ли си пробиваха път изпод дълбоките сенки. Но решителността в погледа му бе все така остра.

Когато за първи път го погледна право в очите, тя почувства уважение към силната им проницателност. Дори изпита страх. И все още го изпитваше. Изглежда, притежаваше свръхестественото качество да чете в нея, което доста я безпокоеше.

Беше я впечатлил още при първата им среща. Можеше да разпознава лъжец от пръв поглед.

Тя се надяваше, че дарбата му да чете мислите й, щеше да му помогне да разбере колко искрено съжаляваше за нараняването му. Катастрофата бе станала само заради нея. Той шофираше, но тя бе отговорна за болката и неудобствата, на които бе подложен сега. Осъзнавайки това, тя изпита угризение. Тя вероятно е последният човек, когото би желал да види около болничното си легло.

Изтълкувала неправилно причината за колебанието й, сестрата с усмивка я подкани навътре.

— Той е в съзнание. Можете да се приближите.