Сандра Браун - Свидетелката

— Никой не поставя под въпрос вашата способност. Въпреки, че сте се замесили в онази неприятна история там в Тенеси… — Той не довърши и се засмя мазно. — Е, защо трябва да си спомняме за това днес?

— Защо наистина?

Напомнянето на съдията за миналите й затруднения беше съзнателно. Кендъл с презрение си помисли, че той я мисли за толкова глупава, та да повярва, че това е само нетактичност.

— Вие вършите чудесна работа, чудесна работа — продължи той подкупващо. — Признавам, че откакто имам насреща си жена, с която споря по точки от закона, отвикнах от някои привички. — Смехът му прозвуча като излайване. — Знаете ли, че докато не се представихте за интервюто, ние мислехме, че назначаваме мъж.

— Името ми може да заблуди.

Бордът на директорите на Адвокатската асоциация в Проспър бе взел решение да създаде офис за обществен защитник и по този начин да освободи членовете си от защити на неплатежоспособните. Дори на ротационен принцип, тези процеси бяха чиста загуба на време и печалба.

Бордът се втрещи, когато Кендъл влезе на три инчовите си токове и в рокля, вместо костюм и вратовръзка. Резюмето, което бе изпратила толкова ги бе впечатлило, че те отговориха веднага и искаха да я назначат без дори да са я видели. Интервюто щеше да представлява най-обикновена формалност.

Вместо това тя бе поставена на „горещия стол“. Знаейки предварително, че ще трябва да се бори със стена от старовремски манталитет, тя грижливо бе репетирала речта си. С нея целеше както да се пребори с предубежденията им, така и да ги успокои, без да ги засяга.

Отчаяно искаше да получи работата. Притежаваше необходимата квалификация и след като бъдещето й зависеше от това да я получи, тя бе решена на всичко.

Очевидно се бе справила добре, защото бордът й предложи работата. Единственото петно в професионалното й досие не беше повлияло върху тяхното решение. Нито пък полът й. А може би те вярваха, че именно поради пола си тя ще кара през пръсти. Направила е грешка, но може да й се прости, защото в края на краищата беше само жена.

За Кендъл нямаше значение какво мислят или как са стигнали до решението си. В осемте месеца прекарани в Проспър тя бе доказала качествата си. Работеше усърдно, за да спечели уважението на адвокатското съсловие и на обществеността. Скептиците трябваше да млъкнат. Дори издателят на местния вестник, който след огласяването на назначението й беше написал уводна статия, в която поставяше въпроса дали жена би могла да се справи с толкова трудна работа, промени мнението си.

Същият издател се приближи към нея сега, обгърна с ръце кръста й и я целуна по врата.

— Съдия, вие монополизирахте най-хубавото момиче на празника за доста време.

Фарго се изкикоти.

— Говориш като младоженец.

— Благодаря ти, че ме спаси — въздъхна Кендъл, докато с Мат се отдалечаваха. Тя опря страната си върху ревера на смокинга му и затвори очи. — Достатъчно ми е неприятно, че трябва да се боря с този дървар в тога в съдебната зала. А да танцувам с него на сватбата си е далеч повече, отколкото изискват задълженията ми.

— Бъди любезна — скара й се той шеговито.

— Но аз съм. Бях толкова любезна, че чак ми се повръща.

— Съдията може и да не е за понасяне, но е стар приятел на баща ми.

Мат беше прав. Между другото, тя не би доставила удоволствие на съдията Фарго да развали сватбения й ден. Тя вдигна глава и се усмихна на Мат.

— Обичам те. Откога не съм ти го казвала?

— Цяла вечност. Поне от десет минути.

Те влюбено се притискаха, когато ги прекъсна висок глас:

— Хей, момче, това е страхотно!

Кендъл се обърна и видя шаферката си да танцува полка в прегръдките на местния аптекар. Плахият, незабележим човечец изглеждаше безкрайно учуден, че държи в ръцете си такава жизнена, щедро надарена от природата жена.

— Ей, Рики Сю — обади се Кендъл. — Забавляваш ли се?

— Мечките серат ли в гората?

Високо вдигнатата коса, прилична на пчелен кошер, подскачаше в такта на музиката. Лицето й лъщеше от пот над деколтето на небесносинята й рокля. За Кендъл бе трудно да избере за шаферката си рокля, която да изглежда добре. Лицето на Рики Сю бе разнородна смесица от жълтеникава кожа и червеникавокафяви лунички. Косата й изглеждаше като току що изстискан морковен сок. Вместо да се опита да намали въздействието на тази си особеност, Рики Сю предпочиташе най-сложните прически, които можеше да измисли. Те представляваха истинско предизвикателство, достойно за архитектурни изследвания.