Сандра Браун - Свидетелката

— Това тест ли е?

— Един вид — отвърна той.

Обгърна гърдата й и възбудено я притисна. Тя изохка.

— Провали се.

Беше почти толкова трудно да се владее, както беше миналата нощ, когато той я бе докоснал, но тя знаеше, че трябва да изтърпи, защото иначе излага на опасност доверието му.

— Мина доста време, това е.

— Колко време? — Той леко погали върха на гърдата й с длан.

— Откакто се роди Кевин.

— Тогава не е чудно.

— Какво не е чудно?

Той се приближи по-близо и когато тялото му се притисна към нейното, смисълът на казаното стана очевиден.

Той наведе глава и докосна устните й със своите. От това тя се разтрепери цялата. След това я целуна сериозно с живи, сладостно разтворени устни. Езикът му се вплете в нейния.

— Не мога — каза задъхано тя и го отблъсна.

— Защо не? — Устните му се спуснаха надолу по шията й.

— Не съм в състояние.

— В състояние?

— Кърмя. — Тя отстрани ръцете му и отстъпи няколко крачки назад. Несъзнателно докосна влажните си пулсиращи устни, врата. — При сегашните обстоятелства, мисля че не можем… да правим нищо.

— Как така?

— Неудобно се чувствам.

— Защо?

— Защото загубата на твоята памет ни направи практически непознати.

— Ти твърдиш, че сме женени.

— Да.

— Имаме дете.

— Да.

— Но сме практически непознати? Обясни ми, Кендъл. И докато вършиш това… — Той посегна зад гърба си и измъкна нещо изпод колана на шортите си. — Обясни и това.

Той вдигна ръката си и насочи пистолета право в нея.

— Казвам се Кендъл Бърнууд.

Тя остави служебната чанта на масата и протегна дясната си ръка към седналата срещу нея жена в стаята за разпити. Косата й не бе така блестяща както по-рано. Екзотичното лице бе неузнаваемо под подутините и раните. И въпреки това Кендъл разпозна безпогрешно жената, която бе видяла само веднъж в църквата.

— Знам коя сте. Аз съм Лоти Лайнъм.

Тя стисна ръката на Кендъл с очевидна липса на ентусиазъм. Кендъл забеляза, че ръката й бе суха, а не изпотена от нервност. Гласът й бе уравновесен, а погледът — спокоен.

Изглеждаше учудващо сдържана за жена, съвсем наскоро убила мъжа си.

— Мога ли да направя нещо за вас, мисис Лайнъм?

— Можете да ме измъкнете оттук.

— Веднага започвам да работя върху това. Какво казахте на полицаите, които ви арестуваха?

— Нищо.

— Много е важно да знам всичко, което сте казала по време на задържането ви от полицията, дори нещо, което вие считате за незначително.

— Казах им само, че Чарли ме наби и изнасили и, че искам адвокат, преди да ме разпитат за това как е умрял.

— Това е добре. Много добре.

— Гледам много телевизия — промърмори тя кисело.

— В колко часа ви арестуваха?

— Около четири сутринта.

— Кога ви прегледа докторът?

— Доведоха ме направо тук.

Кендъл погледна часовника си. Беше почти седем.

— Стояла сте тук три часа? В това състояние? Боли ли ви?

— Малко, но мога да издържа.

— Добре, но аз не мога. — Кендъл шумно отдръпна назад стола си, пресече стаята, ядосано отвори вратата и се обърна към стоящите там. — На клиентката ми е необходима медицинска помощ. Кой ще ни откара до болницата?

Кендъл се настани на задната седалка на патрулната кола с мисис Лайнъм, която не проговори по време на краткото пътуване. В болницата тя бе подложена на изследване. Изготвиха комплект за изнасилване, включително и фотографии на тялото на мисис Лайнъм. На Кендъл бе обещано, че ще получи копие от доклада с резултатите, веднага щом полицията получи своя екземпляр.

Въпреки, че нараняванията на лицето на мисис Лайнъм бяха отвратителна гледка, докторът я увери, че те са „повърхностни“ и ще изчезнат след известно време. На изподраните ръце, гърди и бедра сложиха антисептик. При завръщането им в сградата на съда, Кендъл настоя на клиентката й да се осигури възможност да вземе душ и да закуси, преди да бъде официално разпитана.

— Обадете ми се, когато сте готови да я разпитате — каза тя на полицая. — Ще чакам в кантората си.

Преди да тръгне, тя стисна окуражително ръката на мисис Лайнъм.

Два часа по-късно бяха в залата за разпити. Косата на Лоти Лайнъм все още бе влажна. Лицето й изглеждаше свежо — и невинно, отбеляза си Кендъл. Без грим изглеждаше по-млада и по-уязвима. Носеше мръсносив, предоставен й от затвора джемпър и евтини чехли от изкуствена кожа.

— Три дупки от куршуми открихме по Чар… ъ-ъ, жертвата — каза полицейският детектив на Кендъл. — Вече имаме снимките от местопрестъплението. Никак не са хубави.