Сандра Браун - Свидетелката

— Бих ли могла да ги видя?

Той й подаде кафеникава папка. Както я бе предупредил, цветните снимки бяха „кървави“.

— Един от куршумите е минал през врата. Един е изстрелян в челото, някъде тук. — Той посочи върху собствения си черен. — Друг е минал през бузата му и е излязъл през слепоочието от другата страна. Стреляно е от близо. Около три и трийсет сутринта. Умрял е в леглото си веднага.

Очите му се плъзнаха към Лоти, която седеше с примерно скръстени ръце в скута. Изражението й не казваше нищо. Несъзнателно Кендъл си отбеляза колко полезен ще бъде този израз на стоицизъм в съдебната зала.

Тя благодари на полицая за информацията.

— Следователят завел ли е вече протокола от аутопсията?

— Ще го направи преди обяд. Каза, че ще можем да разполагаме с протокола към края на деня.

— Искам копие веднага щом е възможно, ако обичате.

— Разбира се. Но той ще потвърди всичко, което ви казах. Кендъл не му отговори. Вместо това зададе един прост въпрос:

— Защо моята клиентка е задържана по подозрение в убийство?

Помощник следователят, който до този момент стоеше облегнат на стената с кръстосани крака и човъркаше зъбите си с клечка, се изсмя гръмогласно. Той посочи към пистолета на масата — опакован и етикетиран.

— Ето го оръжието на убийството. То лежеше на пода до леглото, където е била пръсната главата на Чарли. Сравнихме нейните отпечатъци с оставените по дружката. Имаше и барутни обгаряния по ръцете й. Може ли да се намери нещо по-убедително от това?

— Не можете ли? — попита Кендъл снизходително.

Намеси се другият полицай.

— Когато пристигнахме в къщата им, Лоти седеше на кухненската маса, пиеше неразредено уиски и въобще не й пукаше.

— Предполагам, че мисис Лайнъм е била в шок и е било необходимо да пийне, защото е била изнасилена.

— Изнасилена! Чарли й беше съпруг. Бяха женени от години — каза помощник следователят. — Това е безспорно убийство. Съвсем ясно е какво е станало.

— О? — Интонацията на Кендъл го приканваше към повече обяснения.

— Чарли се е върнал вкъщи пиян. Не е било много приятно на Лоти. Сигурно му е дигнала врява и той я е шамаросал. Не казвам, че е правилно — добави той бързо. — Все пак Лоти е била раздразнена и когато той е заспал, тя стреляла и го убила.

— Имате ли показания на свидетели? — попита Кендъл.

— Свидетели?

— Някой, който да е бил там и да е видял какво става — обясни тя невинно. — Може ли някой съсед да потвърди, че мисис Лайнъм се е ядосала на мъжа си и го е застреляла с пистолета, който случайно би могла да е пипала много преди последната нощ?

Двамата полицаи размениха погледи.

— Няма никакви съседи — съгласи се неохотно единия. — Къщата им е ей там в полето.

— Разбирам. Значи никой не е чул тази кавга, която вие твърдите, че се е състояла. Нямате и свидетел на убийството.

Полицаят хвърли клечката за зъби на пода и се отдръпна от стената.

— Но и никой не е свидетелствал на изнасилването.

Кендъл им благодари и помоли да се види насаме с клиентката си. Щом полицаите излязоха от стаята, Лоти се обади за първи път.

— Беше почти както те казаха.

Кендъл се боеше от същото, но не остави да се прояви обезсърчението й.

— Въз основа на данните, с които вече разполагат, почти е сигурно, че ще бъдете обвинена в убийство. Не разчитайте на бойния танц, който разиграх на полицаите, ние знаем, че вие сте дръпнала спусъка на оръжието, убило съпруга ви. Вие не сте невинна — това е факт. Виновна, все пак е въпрос на присъда. Така, че моята работа е да изровя и покажа обстоятелствата на вашия живот с Чарлз, което би смекчило вината ви.

— Преди да вляза в съдебната зала, за да ви защитавам, ще трябва да науча повече, отколкото е необходимо да знам за вас и вашия брак. Съдебната зала не е място за неочаквани изненади на собствения защитник. Така че се извинявам предварително, че ще се интересувам от неща, които обикновено не се разгласяват. Това е неприятна, но задължителна страна на моята работа.

Лоти очевидно не бе ентусиазирана от такова нахлуване в личния си живот, но кимна.

Кендъл започна с биографична информация. Тя научи, че Лоти е родена в Проспър и е била най-малката от петте деца. Родителите й бяха починали, братята и сестрите й се бяха разпръснали. Завършила бе гимназия, посещавала една година колеж и след това започнала работа в застрахователна фирма.

Чарли Лайнъм бил търговски пътник по продажба на офисно обзавеждане.

— Той се отбиваше в застрахователния офис — каза тя на Кендъл. — Започна да флиртува и да ме кани на срещи. В началото казах „не“, но накрая се предадох и ние се срещахме, щом дойдеше в града. Така тръгнаха нещата.