Сандра Браун - Свидетелката

Кендъл придържа вратата отворена докато той изкуцука през нея. След това изчака, докато не чу изщракването на вратата, което показваше, че отново се е върнала в първоначалното си състояние. Едва тогава прошепна:

— Ще се измокриш.

— Няма да се стопя.

— Защо не почакаш тук и…

— Никога.

— Наистина ли мислиш, че ще те изоставя заключен отвън?

Той й хвърли сдържан поглед.

— Спести си това, съгласна ли си? Да вървим.

— Добре тогава, оттук.

— Знам. Морскосиният Кугър, паркиран до химическото чистене.

Той зави надолу по пътеката, като че ли недосегаем за дъжда. Кендъл здраво притисна Кевин и като провери, че връхното одеялце покрива лицето му, последва мъжа с патериците.

Когато стигнаха до Кугъра той трепереше от студ, болка и изтощение. Кендъл бързо отключи вратата на пътническото място и изтича от другата страна, за да заеме шофьорското място. При второто си пътуване до Уол-Март бе купила детско столче за кола. Нагласи Кевин в него и смени мокрото трикотажно одеялце със сухо. Устицата на бебето се раздвижи, сякаш сучеше, но то не се събуди. Имаше още два часа до следващото му хранене. Бе взела и това в предвид, когато правеше плана за бягство.

Тя се плъзна зад кормилото, закопча предпазния колан и пъхна ключа. Колата запали веднага.

— Готвеше се да избягаш. Видях те от прозореца на стаята — обясни той, след като тя го изгледа въпросително. — Кой беше дядката в работния комбинезон? Приятел?

— Непознат. Намерих го по обявлението му.

— Помислих си, че ще е нещо такова. Откъде знаеше, че алармената система няма да задейства, когато се отвори аварийния изход?

— Човекът по техническата поддръжка излезе през същата врата тази сутрин. По-късно през деня опитах отново. Алармата не заработи. Заложих на това, че релето или нещо подобно не е включено.

— Но си имала готово обяснение, ако алармата беше се включила, нали? Ти си жена, подготвена винаги да очаква най-лошото, нали?

— Не ставай злобен.

— Защо не? Защо да съм любезен към жена, която твърди, че ми е съпруга, а същевременно се готви да офейка.

— Нямаше да тръгна без теб. Бях тръгнала към стаята ти, когато…

— Виж — прекъсна я той със сух и стържещ като шкурка глас. — Измъкваше се посред нощ и нямаше никакво намерение да ме вземеш със себе си. Ти го знаеш. — Той спря. — Главата ме боли твърде много, за да споря, така че…

Той се задъха. Тялото му се отпусна от усилието, изискващо толкова дълга реч. Със слабо помахване на ръка, той й показа, че може да продължи.

— Студено ли ти е? — попита тя.

— Не.

— Целият си мокър.

— Но не ми е студено.

— Чудесно.

Търговският център на Стефансвил не беше много голям, въпреки че имаше няколко бизнес дружества и една банка на четирите ъгъла на централното кръстовище. Всички сгради бяха тъмни, освен помещението на шерифа. За да ги избегне, тя зави една пресечка преди това.

— Знаеш ли къде отиваш? — попита той.

— Защо не се опиташ да поспиш?

— Защото не ти вярвам. Ако задремя, може да ме изхвърлиш на първото по-широко място на пътя.

— Ако ми бе необходима смъртта ти, нямаше да те измъкна от катастрофиралата кола. Можех да те оставя да умреш.

Той потъна във враждебно мълчание, което продължи няколко мили. Кендъл реши, че е приел съвета й и е заспал, но когато се обърна да го погледне, видя, че я наблюдава като напрегнат снайперист, който не изпуска обекта си.

— Измъкнала си ме от разбитата кола?

— Да.

— Защо?

Тя изсумтя.

— Ами, изглеждаше ми хуманно.

— Защо спасяваш живота ми, а след това ме изоставяш в някаква южняшка болница? Как да се грижа за себе си, когато ми е отнето всичко?

— Нямаше да те изоставя.

— Лъжеш.

Тя въздъхна изморено.

— След нашия разговор в твоята стая тази нощ, разбрах, че споделяш липсата ми на доверие в онзи доктор. Помислих си, че ще е най-добре да опитаме други възможности и да чуем друго мнение. Много по-добре, отколкото да ни оплетат в бюрократичните си бъркотии, а и не исках да ги обиждам, защото бяха толкова мили към Кевин и мен… и реших да те измъкна от болницата.

— Ами ако бях взел приспивателно?

— Още по-добре. Нямаше да спорим. — Тя му хвърли поглед. — Сестрата не ти ли сложи инжекцията, след като излязох?

— Опита се. Но настоях за хапче и след това не го изпих. Аз също обичам да съм подготвен. Вътрешният инстинкт ме предупреждаваше, че ще се опиташ да направиш нещо подобно. А ако е така, исках да съм буден.

Кендъл погледна към зелената дреха, която висеше като мокър парцал върху него.