Сандра Браун - Свидетелката

— Такова добро момченце — прошепна тя. — Ти знаеш, че мама те обича, нали? И че ще направя всичко — всичко за да те запазя.

Тя се промъкна през вратата. След като бе прекарала няколко часа на тъмно в стаята, коридорът й се виждаше неестествено светъл. Изгуби няколко ценни секунди, докато привикнат очите й, след това се за промъква крадешком напред.

Ако успееше да стигне до напречно минаващият коридор, без да бъде открита, щеше да е на свобода. Рискът бе голям, но си заслужаваше. Ако някоя от сестрите я зърнеше, тя имаше готово обяснение: Кевин има газове и нервничи. Решила е да го разходи.

Щяха да й повярват без да се усъмнят, но плановете й щяха да се осуетят. Щеше да се наложи да опита отново следващата вечер. Всеки час бе от значение; утре можеше да е много късно. Трябваше да изчезне тази нощ.

Съсредоточи се върху стъпките си: вървеше бързо и безшумно. С очи, насочени към двете сестри, тя пресмяташе разстоянието до ъгъла. Още колко? Десет крачки? Петнайсет?

Кевин хлъцна.

В ушите на Кендъл това прозвуча като оръдеен изстрел. Тя замръзна, а сърцето й заби до пръсване. Но очевидно нито една от дежурните не бе чула слабия звук. Едната сестра продължаваше да чете, а другата — да говори, очевидно разгорещена от темата:

— И аз му казах, че ако той ходи три пъти в седмицата вечер на боулинг, защо ще го е грижа ако аз взема няколко нощни дежурства? Той ми отговаря: „Това е различно“. И тогава аз му казах: „Дяволски прав си. С боулинг не можеш да си платиш…“

Кендъл не успя да чуе продължението на семейната разправия. Стигна до ъгъла и зави по другия коридор. Успя!

Като подпря гръб о стената, тя затвори очи, въздъхна дълбоко и бавно преброи до трийсет. Когато се увери, че не е привлякла вниманието на сестрите, тя отвори очи.

Кевин обаче се беше разбудил.

Той запуши с ръка устата й. Въпреки, че не беше необходимо. Нямаше да извика, защото бе онемяла от изненада. А и иначе не би издала звук. От нощта, когато избяга от Проспър се бе сблъскала с много по-коварни препятствия от това и дори тогава не бе крещяла.

Все пак се стресна. Той като че ли просто излезе от стената. Как бе успял да се приближи толкова близо, без да го усети?

В сегашното си състояние не представляваше особена заплаха. Той тежко се отпусна на патерици. Лицето му бе пребледняло, а устните изглеждаха съвсем безцветни. Очевидно изпитваше нетърпими болки.

Но очите му не издава никаква слабост. Те горяха срещу нея от хлътналите очни кухини. От ужас Кендъл усети сърцето си в гърлото.

В знак на отрицание, тя поклати решително глава. Опитваше се да го накара да разбере, че няма да гъкне, за да не ги издаде. И той постепенно отпусна ръката си.

Сестрата продължаваше да излива оплакванията си по телефона. Другата — до бюрото — въобще не бе повдигнала глава от романа, който я беше погълнал изцяло. Явно не бяха усетили раздвижването.

Той бе облечен като санитар. Десният крачол на панталоните му бе разцепен, за да мине гипсираният му крак. Разрезът бе толкова разнищен, като че ли го бе дърпал и късал със зъби. Изглеждаше на края на силите си, но устата му бе свита решително. Бе преодолял всичко, за да стане от леглото и да се облече.

Кендъл му даде знак да я последва до неговата стая. Той я изгледа недоверчиво, но не я спря, когато тя тръгна на пръсти по коридора. Както бе казал докторът, той се оправяше добре с патериците — подплатените им с гума върхове безшумно се залепваха по покрития с линолеум под.

Отминаха стаята, в която той бе настанен и продължиха към изхода, където коридорът свършваше. Червени печатни букви над преградната решетка предупреждаваха, че тази врата се използва само в случай на крайна необходимост и че автоматично задейства звуковата алармена система.

Кендъл посегна към решетката. С бързо и безшумно движение, почти неуловимо за човешко ухо, той вдигна дясната си патерица и я постави пред нея на нивото на гръдния й кош.

Тя се намръщи и произнесе само с устни:

— Всичко е наред. Вярвай ми!

Той отвърна също беззвучно:

— Няма да стане.

С движение на ръцете и с красноречиви мимики, тя беззвучно се мъчеше да го убеди и накрая успя да му внуши, че нищо опасно няма да се случи. Той я погледна изпитателно, но след това свали патерицата.

Кендъл натисна решетката. Тя се освободи с метално изщракване, без да включи алармената система. Наведе се напред и отвори вратата.

Ослуша се, но единственият звук, който долови, беше плющенето на поройния дъжд върху локвите между рядката трева на двора и циментираната пътека от вратата към улицата.