Сандра Браун - Свидетелката

Когато стигнаха до потока и чу тихото ромолене на водата, тя въздъхна.

— Ще бъде толкова романтично. Или още съм пияна?

Хенри се беше сетил да вземе със себе си нова бутилка.

— Не си пияна. След такава екскурзия, мисля, че ние всички можем да пийнем.

Бутилката се завъртя веднъж и всеки отпи. Но алкохолът изглежда имаше слаб ефект върху нервниченето на близнаците. Рики Сю започна да забелязва, че стават нервни, особено когато вземаше за ръката някой от тях и го повличаше към потока.

— Какво има, момчета? Да не сте се отказали? Мислите си, че съм прекалено грамадна, дори за двама ви?

— Ние, ъ-ъ, имахме малко братче, което се удави — избъбри Хенри. — Бяхме деца, но си спомняме. Заради това нито един от двама ни не си пада много по водата.

Ако главата й бе по-свежа, тя би се учудила защо й предлагат оргия във водата, след като изпитват страх от нея. Вместо това тя извика съчувствено:

— О, милите ми бебчета. Елате при Рики Сю.

Хенри бе засегнал едно от най-съкровените желания на Рики Сю, което пазеше в тайна, защото шансовете то да се сбъдне някога, бяха нищожни. Тя копнееше да се грижи, да създаде удобство и спокойствие на съпруг, на дете, дори на родител, който би я гледал с гордост, а не с презрение. Беше способна на голяма любов, която за съжаление никой не й бе поискал. И тя оставаше затворена в сърцето й.

Заради това лъжата на Хенри за удавеното братче предизвика дълбок емоционален отклик. Сълзи изпълниха очите й. Тя дръпна двамата към себе си, погали ги по главите и им зашепна утешително.

— Нека да ви помогна. Не мислете за братчето си. Малката му душа е на небето.

Твърде скоро, все пак, близостта им започна да дава очаквания ефект — прегръдките й станаха еротични. Тя ги притисна по-силно.

— Не се тревожете, сладурчета, — прошепна тя. — Преди да свърши нощта ще имате съвсем ново отношение към водните спортове. Просто оставете всичко на Рики Сю.

Нагази във водата, но когато и те я последваха, тя вдигна ръка.

— Как стана така, че аз съм единствената гола от триото?

Лутър погледна към Хенри, който повдигна рамене и започна да се съблича, хвърляйки дрехите си на калния бряг. Лутър направи същото. Хенри нагази първи и се приближи към Рики Сю, която стоеше във водата до коленете.

— Сладко бебе. — Тя посегна към него и го помилва по члена, но той остана безответен.

— Съжалявам — каза той. — Предполагам, че ти изразходва всичките му сачми там, в мотела. Но с малко насърчение може и да му стане.

Тя се разсмя дрезгаво и коленичи.

— Не казвай нищо повече. Ако това му трябва… Тинята на дъното на потока беше плъзгава и студена. Водата приятно обгръщаше кожата й. Тя се усмихна нагоре към Хенри и потри гърдите си в бедрата му.

Всъщност тя усети раздвижването на въздуха близо до главата си и чу отвратителния, като разцепване на диня звук, преди да усети болката. След това като че ли черепът й се разполови. Тя изпъшка. Уискито изригна от стомаха й и напълни устата й. Когато извика, то прокапа по брадичката й. Падна тежко на една страна и около нея се разхвърчаха пръски вода.

Замаяна и почти в безсъзнание, тя погледна нагоре и видя Лутър, изправен над нея. В ръцете си държеше къса, дебела тояга. Както го гледаше, той я вдигна над главата си и след това с всички сили я стовари отново долу.

Рики Сю не успя изобщо да изпита страх — само мигновено учудване.

Викът замря в гърлото на Кендъл.

— Джон!

— Да, Джон. Колко умно, да използваш истинското ми име. Така ти е било по-лесно, нали?

Тя осъзна какво се бе случило и пребледня.

— Ти си си спомнил.

— Да. Събудих се с възстановена памет.

Те се гледаха и разстоянието, което ги разделяше изглеждаше много по-голямо, отколкото беше в действителност. До този момент всички предимства бяха на нейна страна. Но сега балансът се бе променил.

— Мислех… , че спиш.

— Така исках да си помислиш.

— Значи си разбрал, че тръгвам?

— Бягството е втората ти природа, нали?

На светлината на кухненската лампа лицето й бе бяло като тебешир. Тя притисна Кевин към гърдите си, като че ли да го предпази. Или може би използваше бебето като защита от Джон в случай, че той я нападнеше физически. Толкова се бе ядосал, че почти се изкушаваше на такава постъпка.

Вместо това посегна към револвера на масата и го пъхна в колана на шортите, които бе навлякъл преди да излезе от спалнята.

— Какво те накара да ми оставиш оръжието?