Сандра Браун - Свидетелката

Върна се и влезе в килера, където бе приготвила сакове с консерви и бутилки вода. Щеше да спира само за да нахрани Кевин или за тоалетна. Разбира се, трябваше някъде да нощуват. Ще избере някой мотел встрани от пътя, където плащане в брой няма да възбуди подозрение.

Когато й дотрябват още пари по-нататък ще се разбере с Рики Сю, както бяха правили и преди. Вярваше на Рики Сю безрезервно, но заради самата си приятелка Кендъл отлагаше контактите с нея, докато не станеше абсолютно наложително.

След като пусна саковете с храна в колата, тя се върна за последен път в къщата и влезе във всекидневната. Застана на колене пред камината, пъхна ръка в комина и извади оръжието.

Пистолетът беше единствената защита, която би имала срещу Мат и Гиб, ако я намерят, но въпреки това не обичаше да го докосва. Взе го внимателно и го сложи в джоба на полата си.

Изведнъж я полазиха студени тръпки. Ами ако Бърнууд я проследят дотук преди Джон да бъде открит от своите? Те сигурно са осведомени, че това е полицаят, когото е „отвлякла“ от болницата в Стефансвил. Ще го убият без никакви угризения.

Извади пистолета от джоба си и го занесе в кухнята. Постави плика с бележката върху масата и остави отгоре револвера. Имаше нещо твърде символично в това, защото последното, което връщаше на Джон, бе първото, което бе взела, докато той лежеше в безсъзнание на прогизналата от дъжд земя.

Колко далеч бяха стигнали оттогава.

Чувствайки, че сълзите й ще бликнат, тя отиде на пръсти до стаята на Кевин и го вдигна от креватчето. Бебето издаде някакви звуци на възражение, но тя го притисна до рамото си и то отново заспа.

Хвърли последен поглед към тъмната спалня и видя, че Джон не бе помръднал. Премина бързо по коридора и през кухнята. Въпреки, че бе решила да не плаче, една сълза бавно се търколи но бузата й.

Това бяха последните минути, които й оставаха да прекара в къщата, пълна с най-скъпите й спомени. Ако открият това място, тя никога няма да може да я използва отново като скривалище. Никога няма да се върне в стаите, които още пазеха ехото от смеха на баба й. Тук бе познала любовта — първо от баба си, след това от Джон.

Винаги ли ще трябва да казва „сбогом“ на всичко и всеки, когото обича?

Кевин простена в прегръдките й.

— Не всеки — прошепна тя. Целуна го по главичката и се насочи към вратата. Едва сложила ръка на дръжката и над главата й светна лампата.

Тя се обърна, но заслепена от светлината, едва можа да различи силуета на мъж, връхлитащ върху нея и Кевин.

Близнаците Крук бяха в банята на мотела, където проведоха кратко съвещание върху проблемите си. Трябваше да налеят дебелата червенокоса с достатъчно алкохол, за да развържат езика й, без обаче да я оставят да се напие до безсъзнание.

— Ей, момчета — извика им тя от леглото с висок, напевен глас. — К’во пра’ите там, ъ?

— Мисля, че повече не мога да го вдигна — Лутър погледна отчаяно към провисналата си мъжественост. — Не съм виждал по-ненаситна жена. Мислиш ли, че е ненормална по рождение или нещо такова?

— Стига си хленчил. Трябва да я накараме да говори за Кендъл.

— И как смяташ да го направим, Хенри? Тя вече се налочи с почти цяла бутилка Джак Даниълс и въобще не се обърка, само дето още повече й се чука.

Хенри се замисли. Рики Сю викаше отново от спалнята.

— По-добре да се върнем обратно при нея, преди да е станала подозрителна. Ще измисля нещо. Каквото кажа — просто ме поддържаш.

Рики Сю още лежеше просната напреки на леглото. Беше се нацупила.

— Почнах да мисля, че си играете с мен.

Хенри забеляза, че говорът й става все по-завален. Той се просна до Рики Сю и иззад гърба й показа вдигнатите си палци към Лутър.

— Не-е. Не можем да се забавляваме без нашето момиче, нали Лутър?

— Не, сър. Няма гювеч. Мисля, че е време за но още една глътка.

Той се престори, че изпива голяма глътка от бутилката, преди да я подаде на Рики Сю. Тя изгледа и двамата подозрително.

— Момчета, да не се опитвате да ме напиете?

Преди някой от двамата да успее да отговори, тя се изсмя гърлено и вдигна бутилката до устата си. Хенри намигна на брат си над грамадата бяла, изпъстрена с лунички, женска плът.

— Кълна се в Господ, Рики Сю, ти си пиянде, каквото никога не съм виждал. Нали, Лутър?

— Така е.

— Ама ти ме впечатли по всички параграфи. Например как надхитри ония ченгета. Е, това беше нещо за гледане. Заслужиха си го, дето се бутат в ра’отите на ’секи.