Сандра Браун - Свидетелката

Реакциите на Рики Сю бяха позабавени от действието на изпития алкохол, но въпреки това тя веднага застана нащрек.

— Какви частни детективи? За какво говориш?

— Е, нямах намерение да те тревожа. Ние с Лутър решихме, че гаджето ти ги е наело да те наблюдават.

— Нямам гадже.

— О! — Той се намръщи объркано. — Добре, който и да те наблюдава, не те изпуска. Проследиха те и тук.

Бърнууд! Тук са! Държат я под наблюдение! Държаха главата й на мушката на онези ужасни ловни пушки, за които Кендъл й бе разказвала!

— Къде? — изграчи тя.

— Ей там, при автомата за цигари. — Той кимна някъде зад гърба й. — Можеш да се обърнеш. Сега не гледат насам.

Тя хвърли бърз поглед към автомата за цигари. Един от хората беше на Пепърдайн. Вторият беше непознат, но сигурно и той е агент на ФБР. Изглеждаха толкова смешно с новите си, чистички кепета, с които се мъчеха да не изпъкват между местните посетители.

— Този задник! — изсъска тя. — Не може да му се вярва. Накарал е да ме следят, като че ли аз съм престъпникът.

— Кой? Какво става? Как е името на тоя задник? Искаш ли ние с Лутър да го пребием?

— Не, не. Няма нищо, всъщност само…

— Слушай, ако си изпаднала в затруднение…

— Аз не съм, но една моя приятелка има затруднения. Тези тъпаци са от ФБР. Мислят, че аз знам нещо, което не казвам.

— Така ли е?

— Ако знаех, не бих казала.

Не биваше да допуска един потенциален любовник да разбере, че е замесена в нещо толкова сериозно, та да я следят федералните. Но вместо да се притесни, Хенри изглеждаше впечатлен.

— Хей! Страшен живот водиш, лейди!

Рики Сю не показа облекчението си и му се усмихна обещаващо.

— Не знаеш и половината, сладур.

— Но сигурно ще ми хареса.

— Тогава нека да излезем оттук — каза тя, взела внезапно решение. Ако някога й е била необходима оргия, тази нощ бе точно такава. — Познавам някои местенца, които са много по-подходящи за частни разговори.

Тя изпи питието на един дъх и тъкмо започна да става от пейката, когато си спомни за хората на Пепърдайн, които я следяха.

— По дяволите! Не искам да ми се влачат но петите.

Хенри обмисли въпроса за момент.

— Имам идея. Брат ми играе в задната стаичка билярд. Какво ще кажеш, ако двамата отидем там. Аз ще остана там малко, след това ще се върна тук, като че ли нещо сме се скарали, разбираш ли? Лутър и ти ще се измъкнете отзад. След известно време аз ще изляза от главния вход. Когато започнат да се чудят и влязат да те търсят в задната стаичка, ти отдавна ще си се измъкнала.

— Страхотно! — Тя се олюля, когато се опита да стане. — Ууу. Май вече съм се напила — изкикоти се тя.

Хенри я прихвана през кръста, за да я подкрепи.

— По дяволите, не си се напила. Просто знаеш как да прекарваш добре времето си.

Тя се облегна на него.

— Такава оргия ще направим. Обещавам ти.

Планът на Хенри за изплъзване от агентите успя. След по-малко от половин час той се присъедини към нея и Лутър на предварително уговорения ъгъл. Той пристигна пеша и скочи на предната седалка на Камарото, в секундата, в която то спря пред него. Лутър веднага даде газ и гумите изсвистяха.

Рики Сю реши, че Лутър е точно толкова симпатичен и мил, колкото другият близнак. За да се натъпчат и тримата на предната седалка, тя трябваше да възседне конзолата на скоростната кутия, което предизвика вълна от похотливи попипвания и коментари. Колата се друсаше по дупките на пътя, подхвърляше я към тавана и предизвикваше лудешко веселие.

Беше надигнала бутилка Джак Даниълс към устата си, когато пресякоха железопътната линия. Заля се цялата.

— Вижте какво направих заради вас! — така се задави от смях, че едва си пое дъх.

— Ей, Лутър — каза Хенри — заради тъпото ти каране нашата лейди цялата се намокри.

— Можем поне да я избършем.

— Поне това.

Рики Сю ги удари но бедрата.

— Големи мръсници сте! Знам какво си мислите.

Хенри се наведе и започна да я ближе по шията.

— Това ли? Това ли си мислим?

Главата на Рики Сю се облегна назад и тя започна да пъшка и да се върти.

— Ей вие двамата, не е честно — завайка се Лутър. — Аз трябва да карам. — Но все пак успя да освободи едната си ръка от кормилото, за да направи проучвания между бедрата й.

По-късно Рики Сю не можеше точно да си спомни кой първи бе предложил да спрат на един паркинг. Може би тя. Сигурно не идваше за първи път точно в този мотел. Човекът на рецепцията пък беше така дрогиран, че въобще не се интересуваше кой се записва в регистъра и дори дали се записва, щом му бутнаха двайсетачката.