Сандра Браун - Свидетелката

— Но много по-рядко се случва паметта да бъде изтрита съвършено, нали?

— По-рядко, да — съгласи се той неохотно.

Този следобед тя бе проучила всички възможни форми на амнезия, като прочете всичко по въпроса, намиращо се в малката болнична библиотека. То съвпадаше с думите на доктора. И все пак не беше доволна. Трябваше да се осигури срещу всички възможности, без значение колко малко вероятни биха били те.

— Как стои въпросът с антероградната амнезия?

— Да не викаме лошото.

— Отговорете ми.

Той скръсти ръце на гърдите и с едно надменно „нека да не бързаме“ искаше да приключи.

Без да обръща внимание на нетърпението му, Кендъл продължи.

— Така както аз разбирам антероградната амнезия, моят съпруг може да не е в състояние да съхранява в момента информация в мозъка си. Така че, дори ако той възвърне паметта си за нещата, които са се случили преди инцидента, той може да не е в състояние да си спомни събитията, станали в периода между загубата на паметта и времето на възвръщането й. Той ще си спомня всичко друго, но този период от време ще бъде изтрит.

— В основата си вашите предположения са верни. Но, както ви казах, не трябва да се тревожите докато това не стане. Не мисля, че ще стане точно така.

— Но би могло.

— Би могло. Бих предпочел да мисля за по-добрия вариант, съгласна ли сте?

— Дали ще трябва друг удар по главата, за да си възвърне паметта?

— Това се случва само във филмите — заядливо й отвърна той. — Обикновено не е толкова драматично. Паметта му може да се връща постепенно, постепенно с времето. А може всичко да стане изведнъж.

— Или пък паметта му да остане завинаги загубена.

— Това е малко вероятно. Освен ако вашият съпруг поради някаква причина желае паметта му да остане завинаги унищожена. — Той вдигна вежди въпросително.

Кендъл се направи, че не забелязва зле прикритото му любопитство, но разбра, че му дава възможност да демонстрира знанията си и той не можа да се въздържи да не се поперчи.

— Вижте, неговото подсъзнание може да се възползва от мозъчното сътресение като обосновано извинение да забрави нещо, което той не желае да помни, нещо, с което му е трудно, дори невъзможно да се справи. — Той я погледна проницателно. — Има ли някаква причина, поради която той подсъзнателно да иска да се предпази чрез амнезията?

— Притежавате ли лиценз за практикуване на психология, докторе? — Гласът й оставаше измамно сладък, докато очите й изразяваха истинското й мнение по въпроса. Той се изчерви от възмущение. — Което ме навежда на следващия въпрос — каза тя, преди той да успее да си възвърне самообладанието. — Не би ли трябвало да се консултираме със специалист? Може би невролог от по-голяма болница?

— Вече го направих.

— О! — Новината малко я изненада.

— Обадих се в една болница в Атланта — каза докторът. — Потърсих главния невролог по телефона, изпратих му по факс картона и описах състоянието и рефлексите на пациента. Споменах, че пациентът не показва признаци за парализа или вцепеняване на крайниците, нито неясноти в говора или мисловна неспособност — нито един от симптомите, които говорят за сериозни умствени увреждания.

И той завърши самодоволно:

— Неврологът каза, че според него пациентът като че ли е получил удар по главата, от който е изгорял бушонът в кутията на паметта му. Неговото предложение съвпада съвсем с моето.

Кендъл се успокои от чутото. Тя възнамеряваше да се възползва от неговата амнезия, но не му желаеше постоянно мозъчно увреждане.

Колкото до времето, когато ще възвърне паметта си, това си оставаше една огромна въпросителна. Би могло да стане всеки миг, а може и след година. С колко ли време ще разполага?

Трябва да приеме, че това време е ограничено и да действа според случая.

Тя се усмихна на доктора.

— Благодаря ви, че отделихте време да отговорите на въпросите ми. Съжалявам, че ви задържах. Сигурно бързате за среща?

След като бе научила онова, което трябваше да узнае, тя искаше да отвлече вниманието му. Най-добрият начин беше да се погъделичка егото му и да прехвърли разговора върху него. Тактика, която често използваше в работата си със съдебните заседатели, за да отвлече вниманието им от доказателство, вредящо на клиента й.

— Вечеря и танци в Елк’с Лодж — отвърна той.

— Вероятно ще е забавно. Нека не ви задържам повече.

Той пожела лека нощ и се насочи към главния изход. Кендъл изчака, докато той излезе от зрителното й поле и после се вмъкна в стаята на „съпруга“ си. До вратата се поколеба за миг.