Сандра Браун - Свидетелката

— Това е всичко, благодаря — отвърна тя на служителя. Въпреки лошото време супермаркетът Уол-Март беше пълен с купувачи. Проходите бяха задръстени от колички, пълни с какво ли не — от летни кънки до точилки.

— Сто четиридесет и два долара и седемдесет и седем. В брой, чек или по сметка?

— В брой.

Младият човек не бе й обърнал особено внимание. Тя бе просто една от стотиците купувачи, на които е направил сметката през този ден. Ако го попитаха по-късно, той не би могъл да си я спомни. Анонимността й бе крайно необходима.

Миналата нощ, отпусната в леглото на Общинската болница на Стефансвил, тя се чувстваше по-изморена, отколкото през целия си досегашен живот. Цялото тяло я болеше и пулсираше от катастрофата. Мъчителното измъкване от дола й костваше наранявания и издрасквания, които напомняха за себе си все по-силно с напредването на нощта.

Отчаяно се бе мъчила да забрави, но остана будна цялата нощ.

Коя сте вие? Кой съм аз? Съпругът ми.

Думите звучаха още в главата й. От възглавницата си тя гледаше с решителен поглед към тавана, повтаряше си на ум всяка дума, питайки се дали ще бъде за добро или за лошо. Сега бе твърде късно да се откаже от тях, но дори да можеше, тя нямаше да го направи.

Амнезията му бе само временна. Така че докато е в състояние на амнезия, тя трябва да се възползва най-удачно от нея. Надяваше се, че това ще й даде време да спаси Кевин и себе си. В края на краищата, Кевин беше причината, заради която бе стигнала толкова далеч. За да спаси детето си заслужаваше да се възползва от всеки шанс, дори толкова рискован, като последния.

Той направи истинска сцена, когато му съобщиха, че е с амнезия. Възстановяването му ще изисква спокойствие и почивка, каза докторът. И без това не трябва да се движи много, за да възстанови крака си, така че защо не се възползва от неочаквано наложената му ваканция? Колкото повече се напряга, за да възстанови паметта си, толкова тя ще му се изплъзва. Ум поставен под постоянна принуда, може да откаже да съдейства. Настойчиво го съветваха да се отпусне, да почива.

Но той не се успокояваше, дори и когато по предложение на доктора, Кендъл донесе Кевин в неговата стая. Видът на детето само увеличи вълнението му и той не се успокои, докато сестрата не изнесе Кевин навън.

Докторът, много по-унил отколкото в началото, се опита да успокои Кендъл.

— Препоръчвам ви да го оставим да почива необезпокояван през нощта. Амнезията прави капани. Утре сутринта, когато се събуди, той вероятно ще си е спомнил всичко.

Още с първия лъч на зората, тя навлече престилката, която й бе заела една от сестрите и загрижено влезе в стаята му. Паметта продължаваше да му се изплъзва.

Когато тя влезе, той стеснително издърпа чаршафа до кръста си. Сестрата току що бе привършила цялостното му измиване, което очевидно го бе смутило. Тя си тръгна, като отнесе със себе си кърпите и легена и ги остави сами.

Кендъл махна с ръка несръчно.

— Сигурна съм, че от банята си се почувствал по-добре.

— Малко по-добре. Но ми беше много неприятно.

— Казано накратко, мъжете са ужасни пациенти. — Тя му се усмихна закачливо и се приближи. — Мога ли да направя нещо, за да се почувстваш по-удобно?

— Не. Добре съм. Ти как си? А детето?

— Цяло чудо е, че Кевин и аз се измъкнахме невредими.

Той кимна.

— Това е добре.

Кендъл установи, че дори краткият разговор му тежеше.

— Трябва да се погрижа за някои неща, но ако имаш нужда от нещо, потърси сестрите. Те ми изглеждат доста компетентни.

Той кимна отново, този път без да отговори. Тя се обърна, за да излезе, но след кратко колебание се върна, наведе се и го целуна по челото.

— Почини си добре. Ще дойда да те видя по-късно.

Бързо излезе от стаята. Миг след това тя спря една сестра и й каза:

— Трябва да направя някои покупки. Има ли служба за таксита?

Сестрата се разсмя и извади чифт ключове за кола.

— Не си мислете, че в този град можете да си поръчате такси, миличка. Можете да използвате моята кола, докато свърши смяната в три следобед.

— Много ви благодаря. — Тя прие на драго сърце неочакваната услужливост. — Кевин се нуждае от някои наистина крайно необходими неща, а и аз не мога да продължа да нося сестринската униформа. Наистина трябва да отида на пазар.

Сестрата я насочи към Уол-Март, след това попита колебливо:

— Извинете ме, ако ставам нахална, мила, но като знам как стоят вашите работи, включително и потъналите с колата документи за самоличност, как мислите да плащате?