Сандра Браун - Лъки

Тя въздъхна като видя изписаното на лицето му страдание, а след това го прегърна през кръста и постави глава на гърдите му.

— Имам нужда от теб — искрено прошепна тя. — Обичам те.

Прегърнаха се яростно, целунаха се и заплакаха.

Лъки влезе в къщата през предната врата.

— Ей! Има ли някой вкъщи?

Никой не му отговори. Майка му явно бе излязла. Сейдж учеше в университета в Остин и си идваше само за празниците и през ваканциите. Но червената кола на Девън бе на алеята, което означаваше, че поне тя трябваше да си е у дома.

След това чу познатото почукване на клавиатурата на компютъра й. Усмихнат, той тръгна по посока на звука към задния край на къщата. Стаята, която Лори използваше, за да шие, сега бе превърната в кабинет за Девън. Реорганизацията бе извършена по времето, когато двамата с Лъки бяха на сватбено пътешествие. Лори ги бе изненадала приятно при завръщането им.

— Не мога вече да шия много заради артрита — бе казала на Девън, когато тя се бе опитала да възрази, — Няма смисъл да държим стаята неизползвана.

През изминалите няколко месеца Девън я бе превърнала в свое убежище, напълнила я бе със списания и книги — художествена литература и публицистика, които използваше в работата си или пък четеше просто за удоволствие. Сейдж бе допринесла за обзавеждането с един календар за стената, на който бе сниман някакъв полугол тип. Когато Лъки ги бе заплашил, че ще смъкне от стената този извратен боклук, Девън се бе впуснала в една дълга тирада относно двойния стандарт, а Сейдж му бе обещала, че ще му отреже ръката, ако само се опита.

Трагедията със смъртта на Таня и предстоящото заминаване на Сейдж за Остин бяха направили невъзможно изнасянето на Лъки и Девън от къщата. След скромна брачна церемония те се настаниха в голямата къща при Лори. Лъки бе доволен, че нещата се подредиха по този начин. На Девън очевидно също й харесваше да живее в стария дом.

Трите жени в живота му се разбираха чудесно. Девън не можеше да се нарадва на приятелството с по-малката му сестра, а Лори я даряваше с любовта и топлината, които никога не бе получила от студената си майка.

Лъки почука на вратата и макар че не получи никакъв отговор, рязко я отвори. Както и предполагаше, тя бе изцяло погълната от зелените букви, които изписваше върху черния монитор на компютъра.

На главата й имаше слушалки и в ушите й кънтеше музика. Вкусът й беше универсален. Обичаше всичко. От Моцарт до Мадона.

На Лъки му се струваше налудничаво, че музиката й помага да се съсредоточи, но това беше още една от индивидуалните особености на жена му, които толкова го интригуваха. Противоречивият й характер го привличаше силно от самото начало.

Той махна с ръка, за да не я стресне с внезапната си поява. Девън го забеляза с периферното си зрение, обърна глава към него, усмихна се и свали слушалките.

— Здрасти. Откога стоиш там?

Той се приближи и я целуна по челото.

— Достатъчно дълго, за да увехне розата. И измъкна иззад гърба си една жълта роза.

Очите й светнаха от щастие. Тя взе цветето и погали с устни меките му листенца.

— Значи си спомни.

— Точно преди шест месеца ти стана госпожа Лъки Тайлър.

— Само дванадесет часа след като престанах да бъда госпожа Грег Шелби.

— Шшт! Мама се сърди, когато в тая къща се произнасят неприлични думи.

Лъки не хранеше топли чувства към първия съпруг на Девън. Верен на думата си, в деня, в който разбра, че Грег Шелби е освободен от затвора, той се подчини на предчувствията си и го откри на летището в Далас в момента, в който Грег тихомълком се канеше да излети за чужбина. Лъки го предизвика и успя дори да го принуди той да му нанесе първия удар. Не успя да го натупа така, както му се искаше, защото боят привлече вниманието на охраната на летището. Когато разбраха, че Шелби е условно освободен затворник, който се готви да напусне страната, те уведомиха полицията и осуетиха плановете на Грег да се оттегли в Швейцария при незаконно придобитите пари, които бе внесъл в банка там.

В създалата се суматоха Лъки бе успял да се измъкне незабелязано. Не каза на никого за ролята, която бе изиграл при повторното арестуване на Грег. Не спомена дори и пред Девън, макар че много му се искаше да й каже, че е отмъстил за нея. Трябваше обаче да се задоволи с удовлетворението, което бе изпитал при вида на кръвта на Шелби.

Лъки вдигна Девън от стола й, седна в него и я сложи на коленете си. Тя го попита: