Сандра Браун - Лъки

— Трябва да остана негова съпруга поне докато излезе от затвора.

— Той те е използвал.

— Знам това.

— Той е престъпник.

— И това знам.

— Знаеш, че е виновен? — Лъки зяпна от изненада.

Тя рязко тръсна глава.

— При първия ни разговор те излъгах. Почти съм сигурна, че го е направил. В началото вярвах, че е невинен. По-късно, когато го вкараха в затвора, започнах да изпитвам известни съмнения.

— Защо?

— Той отказа да консумираме брака си. О, той твърдеше, че така е по-добре за мен, защото щеше да е по-лесно да анулирам брака, ако решах, че това е, което искам. Бях убедена, че е много самопожертвувателен. А може и наистина да е такъв.

Лъки енергично поклати глава.

— Той е мислел само за себе си. Искал е да си остави възможността да анулира женитбата в момента, в който повече няма да има полза от теб. Готов съм да се обзаложа, че дори в този момент се опитва да обърне скандала около нас в своя полза.

Тя наведе глава.

— В деня, в който те срещнах, тъкмо бях разбрала, че той е отказвал полагащите му се интимни свиждания. Аз дори не знаех, че съществува подобно нещо, преди да го чуя от съпругата на един друг затворник. Попитах Грег направо, Скарахме се жестоко. Не можех да разбера защо се отказва от правата си като мой съпруг.

— Защото е извършил не само престъпление, а и колосална измама по отношение на теб.

— Да.

Беше й трудно и унизително да направи подобно признание и Лъки се разстрои още повече. Той зарови пръсти в косата си. — Но защо не предприе никакви мерки за анулиране на брака… или развод?

— Защото аз използвах Грег почти толкова, колкото и той мене. Възползвах се от историята му, за да популяризирам колонката си. Точно по онова време името Девън Хейнс започна да значи нещо във вестника. Така че и аз, подобно на Грег, се облагодетелствах от женитбата ни.

— Девън, ти притежаваш невероятен талант! Колонката ти щеше да успее и без помощта на Грег. Защо продължаваш тоя брак?

— Защото приемам сериозно всичките си задължения и отговорности. Не мога просто ей така да се отърва от един брак, само защото вече нямам полза от него и защото вече ми създава известни неудобства.

Той прекъсна аргументите й с едно кратко:

— Глупости! Просто не искаш да си признаеш, че си била измамена.

— Не е вярно!

Незабавната й, яростна реакция му показа, че е на прав път.

— Ти искаш да контролираш всяка ситуация, да подхождаш разумно и хладнокръвно към живота си. За теб е невъзможно да си признаеш, че два пъти вече сърцето е надделяло над разума ти. Подвела си се от сантименталната история на Грег и сега не можеш да се примириш с това. Не искаш в никакъв случай да си признаеш грешката и се инатиш с този брак само и само, за да докажеш, че си била права.

— Не мога да го изоставя, докато е в затвора, ако съществува и най-малката възможност да е невинен.

Лъки изсипа цял куп отчаяни ругатни.

— Бореше се с чувствата си от самото начало, но ти ме обичаш и аз съм дяволски сигурен в това! Лежахме заедно още първата нощ, в която се видяхме. Това, което не искаш да си признаеш, е че си по-уязвима между краката…

— Няма да слушам вулгарните ти…

— Не искаш да бъдеш безволево същество като майка си, изцяло зависима от мъжа си. Добре. Чудесно. Знаеш ли какво, Девън! Аз не искам да те превръщам в безропотна съпруга. Не искам мълчалива, покорна партньорка във или извън леглото си.

— Аз си имам съпруг.

— Сега не става дума за оня! Той никога не ти е бил съпруг, или поне това открих тази сутрин. Просто го използваш като оправдание. Сега става дума за теб и за мен.

Той я сграбчи за раменете.

— Искаш да правиш кариера? Страхотно. Аз съм с теб. Изграждай кариерата. Но не се отказвай от мен. Можем да сме заедно и в същото време всеки да преследва професионалните си цели. Аз искам деца. И се боя, че тук отговорността е изцяло твоя. Но ако се съгласиш да родиш децата ми, аз ще те поставя на пиедестал, ще превърна живота ти в неповторимо преживяване.

Гласът му спадна до съблазнителен, примамлив шепот.

— Почувствах страстта, която изпитваш към мен, Девън. Усетих я. Знам, че съм прав. Обвий ръце около врата ми, Девън, кажи ми, че имаш нужда от мен. Признай, че ме обичаш.

— Вече два пъти успя да ме убедиш да пристъпя брачните си клетви. Това не ти ли е достатъчно?

— Искам да си разменим наши, собствени клетви, които телата ни си казаха преди час. Клетви, които не си давала нито на Грег, нито на който и да е друг мъж.

— Не мога да продължа да се виждам с теб, Лъки!