Сандра Браун - Лъки

Чейс я изгледа с одобрение.

— Ти наистина изглеждаш страхотно, Марси! Изминалите години са били не просто благосклонни към теб, били са направо щедри. Чувам, че бизнесът ти процъфтява.

— Благодаря ти. О, да, имам удоволствието сама да се занимавам със собствения си бизнес. През последните една-две години нещата не вървяха толкова добре, но мисля, че се справям нелошо, като се има предвид икономическото състояние на страната.

— Да можех и аз да кажа същото — добродушно отбеляза той.

— О, разбрах, че имате много щастлив повод за празнуване.

— Казах й за бебето — информира го Таня. — А тя ме убеди, че въпреки ограничения ни бюджет, можем да си позволим да си купим къща и точно сега е моментът да го направим. Пазарът е подходящ за купуване — повтори тя думите на Марси.

— Да вадя ли чековата си книжка? — заядливо я попита той.

— Не още. Марси и аз искаме да дойдеш с нас и да видиш къщата, която тя ми показа вчера. Аз мисля, че е идеална… Ще дойдеш ли?

— Какво? Сега?

— Моля те.

— Извинявай, скъпа, но не мога. Оживеното лице на Таня помръкна. — По всяко друго време бих дошъл, но сега очаквам представител на застрахователната компания. Трябваше да пристигне точно следобед, но телефонира, за да ми каже, че ще закъснее. Трябва да съм чук, когато пристигне.

— Прочетох в сутрешния вестник, че от брат ти са свалени ония нелепи подозрения в умишлен палеж — каза Марси.

— Има ли и някакъв друг проблем, Чейс? — Гласът на Таня прозвуча разтревожено.

— Не — каза той и уверено стисна ръката й между своите. — Трябва просто да разгледам списъка на оборудването, което изгубихме по време на пожара, и да обсъдим иска ни.

Тя разочаровано въздъхна.

— Е, може би утре.

— Или дори още днес, но по-късно — предложи той. — Защо не отидеш да разгледаш къщата отново и да ми се обадиш, ако все още ти харесва толкова много. Сигурно ще успея да дойда при теб, след като гостът си тръгне. Но само в случай, че Марси е свободна, разбира се.

Запазих целия си следобед за Таня и теб.

Таня отново се усмихваше. Тя обви ръце около врата на Чейс и звучно го целуна по устните.

— Обичам те! А и ти ще се влюбиш в къщата като я видиш.

Той силно я притисна към себе си.

— Може би, но не толкова, колкото съм влюбен в теб. Обади ми се по-късно.

Изпрати ги и двете до вратата и им махна с ръка.

— Зная, че ме наблюдаваш през шпионката. Няма да си тръгна, докато не те видя, дори ако това означава, че отново трябва да прескоча през оградата. Спести излишните неприятности и на двама ни, моля те.

Девън свали резето и отвори вратата.

— Не трябваше да идваш, Лъки. Само влошаваш нещата с…

Думите й бяха заглушени от устните му, които се впиха в нейните в изгаряща целувка. Обгърнал я плътно с ръцете си, той бавно я побутна назад, докато най-накрая гърбът й опря в най-близката стена. Притисна бедрата си към нейните и стиснал главата й между двете си ръце, продължи жадния набег на ненаситните си устни.

Когато най-сетне се отдели от нея, тя бе останала без дъх и не бе в състояние да промълви и дума. Той веднага се възползва от момента.

— Идвам направо от затвора, където си побъбрих с Грег Шелби. — Тя бързо си пое дъх, но той не й обърна внимание и упорито продължи: — Забеляза ли, че не го наричам твой съпруг, защото в действителност той не ти е истински съпруг, нали Девън?

— Съпруг ми е — тъжно поклати тя глава.

— Не е. Аз съм повече женен за теб, отколкото той. — Той я взе на ръце и я занесе в спалнята й, като не сваляше поглед от очите й, уголемени от изненада и недоумение. Сложи я нежно върху леглото и легна до нея.

— Знаех си, че има нещо неестествено през онази нощ, нещо, което се опитвах да си спомня. — Говореше бързо. Думите му се застъпваха една с друга. — Но така и не можах да разбера какво точно бе то. Сега вече зная. Ти беше девствена. Аз съм първият и единствен мъж, с който си се любила. Не си била с Шелби. Не си била с никой друг мъж. Само с мен. Нали Девън?

Тя затвори очи. Сълзите й се плъзнаха под спуснатите клепачи и се затъркаляха по бузите й. Тя кимна. Лъки въздъхна дълбоко, наведе се над нея и опря чело в нейното.

— Вашият брак никога не е бил консумиран, нали?

Тя отново кимна.

— Слава Богу. — Дъхът му галеше обляното й в сълзи лице. Той пое с език една бистра солена сълза, която се стичаше край устата й, а след това прокара език по устните й.

Тя жадно отвърна на търсещата му уста. Целувката им не бе така бурна както предишната, но бе по-дълга, по-страстна, по-искрена. Устните и езиците им изразяваха емоции, неизречени и непозволени до този момент.