Оноре Балзак - Дядо Горио

Тук Вотрен се изправи, взе стойка и направи движение на изкусен фехтовач, който напада.

— И ще го прати на оня свят! — добави той.

— Какъв ужас! — възкликна Йожен. — Шегувате ли се, господин Вотрен!

— Хе, хе, спокойно — каза Вотрен. — Не ставайте дете; впрочем, ако това ви прави удоволствие, ядосвайте се, сърдете се! Кажете, че съм безчестник, престъпник, нехранимайко, разбойник, но не ме наричайте нито измамник, нито шпионин! Хайде казвайте, изстреляйте залпа си! Прощавам ви, това е толкова естествено за вашите години! И аз бях като вас! Само поразмислете. Един ден ще направите нещо по-лошо. Ще започнете да обикаляте някоя хубава жена и ще приемете от нея пари. Мислили ли сте за това? — запита Вотрен. — Защото как ще успеете, ако не търгувате с любовта си? Добродетелта, драги ми студенте, не се дели — или я имате, или я нямате. Казват ни да се покайваме за греховете си. Още една добра система — благодарение на нея всяко престъпление се прощава чрез разкаяние. Да прелъстиш една жена, да успееш да се изкачиш до това или онова стъпало на обществената стълба, да всееш раздор между децата на едно семейство, с една дума — да вършиш тайно всички безчестия за удоволствие или за друга лична облага, мислите ли, че това са деяния на вяра, надежда и любов? Защо едно конте, което за една нощ е ограбило половината състояние на едно дете, Да се осъжда на два месеца затвор, а един несретник, който открадва една банкнота от хиляда франка, с отегчаващо вината обстоятелство, да се осъжда на каторжна работа? Такива са законите ви. Няма нито един член, който да не стига до безсмислица. Един човек с ръкавици и лъжливи думи е извършил убийства, при които не се пролива кръв, а се дава — убиецът е отворил врата с, подправен ключ: и двете похождения са станали през нощта! Между това, което ви предлагам, и онова, което един ден ще правите, няма само кръв. Мислите ли, че на този свят има нещо постоянно? Презирайте прочее хората и внимавайте за бримките, през които може да се излезе из мрежата на законите. Тайната на големите богатства без явна причина е някое забравено престъпление, защото е било извършено изкусно.

— Господине, стига! Не искам повече да ви слушам, ще направите да се съмнявам в себе си. В този момент чувството е цялата ми наука.

— Както обичате, мило дете. Мислех, че сте по-силен — каза Вотрен. — Няма да ви кажа нищо повече. Последна дума обаче.

Той втренчи поглед в студента.

— Вие знаете тайната ми! — каза той.

Един младеж, който не е приел предложението ви, ще съумее да я забрави.

— Добре казано, харесва ми. Ако беше някой друг, нямаше да бъде толкова добросъвестен. Но, спомнете си какво искам да направя за вас. Давам ви петнадесет дни време да поразмислите. Можете да се съгласите опи да откажете.

„Каква желязна глава има този човек! — каза си Растиняк, като гледаше как Вотрен си тръгва спокойно с бастуна под мишница. — Той ми каза без заобикалки същото, което госпожа дьо Босеан ми каза с подходящи изрази. Той късаше сърцето ми като със стоманени нокти. Защо искам да отида у госпожа дьо Нюсенжен? Той налучка подбудите веднага, щом се породиха в мене. С една дума, този разбойник ми каза за добродетелта повече неща, отколкото съм научил от хората и книгите. Ако добродетелта не търпи никакви сделки, значи; аз съм ограбил сестрите си — каза той, като хвърли торбичките върху масата.“

Той седна и остана дълго така, потънал в неспокойни мисли.

„Да бъдеш верен на добродетелта, е възвишен подвиг. Какво! Цял свят вярва в добродетелта, но кой е добродетелен? Народите имат за свой кумир свободата, но има ли свободен народ на земята? Младостта ми е още ясна като безоблачно небе: да пожелая да стана знаменит или богат човек, не значи ли да се реша да лъжа, да се препъвам, да пълзя, пак да се изправям, да лаская, да се преструвам. Не значи ли, че трябва да стана слуга на тия, които са лъгали, които са се прегъвали и пълзели? Преди да стана техен съучастник, трябва да им служа. О, не. Ще работя честно, свято, ще работя ден и нощ, та богатството ми да е плод на труда ми. Наистина това богатство ще дойде много бавно, но всеки ден ще отпускам спокойно главата си на възглавницата; има ли нещо по-хубаво от това — да наблюдаваш живота си и да виждаш, че е чист като лилия? Аз и животът сме като годеник и годеницата му. Вотрен ми посочи само това, което става след десет години брак. Дявол да го вземе! Главата ми се върти. Не искам да мисля за нищо, сърцето е добър водач.“