Оноре Балзак - Дядо Горио

От тези мисли то изтръгна гласът на дебелата Силвия, която му съобщи, че е дошъл шивачът му — той се яви пред него с двете торбички пари в ръка, за което шивачът не се разсърди. След като премери вечерните фракове, той облече сутрешния костюм, който го преобрази напълно.

„По нищо не падам по-долу от господин дьо Траи — каза си той. — Най-после приличам на благородник!“

— Господине — каза дядо Горио, като влезе в стаята на Йожен, — вие ме запитахте дали зная кои семейства посещава госпожа Нюсенжен?

— Да.

— Добре тогава, в понеделник тя ще отиде на бала на маршал Кариляно. Ако може да отидете и вие, ще ми разкажете добре ли се забавляваха двете ми дъщери, как бяха облечени, с една дума — всичко.

— Как узнахте това, драги ми дядо Горио? — запита Йожен, като го покани да седне край огъня.

— Каза ми камериерката й. Зная всичко, което те вършат, от Тереза и Констанс — добави той весело.

Старецът приличаше на още млад любовник, който е щастлив, че е измислил хитрост, която го свързва с любовницата му, без тя да подозира това.

— Вие ще ги видите! — каза той добродушно с болезнена завист.

— Не зная — отговори Йожен. — Ще отида у госпожа дьо Босеан и ще я попитам дали може да ме представи на маршалката.

Със скрита радост Йожен мислеше да се яви у виконтесата облечен, както щеше да бъде занапред. Това, което моралистите наричат бездни на човешкото сърце, е само измамни мисли, неволни пориви към лична облага. Тия премеждия, предмет на толкова многословия, тия ненадейни промени — са само сметки в полза на нашите наслаждения. Като се видя добре облечен, с хубави ръкавици и обуща, Растиняк забрави добродетелното си решение. Когато клони към неправдата, младостта не смее да се огледа в огледалото на съвестта, докато зрялата възраст вече се е огледала — това е цялата разлика между тези две състояния в живота. От няколко дни двамата съседи, Йожен и дядо Горио, бяха станали добри приятели. Тяхното тайно приятелство се дължеше на същите психологически подбуди, които бяха предизвикали противоположни чувства между Вотрен и студента. Смелият философ, който се залови да установи въздействието на нашите чувства във физическия свят, положително ще намери много доказателства за вещественото им влияние върху отношенията, които те създават между нас и животните. Кой физиономист може да разгадае един характер по-бързо, отколкото кучето познава дали някой непознат го обича, или не? Кукестите атоми , пословичен израз, с който всеки си служи, са едно от тези явления, които остават в езиците, за да опровергаят философските глупости, с които се занимават ония, които обичат да отвяват плявата на първобитните думи. Човек чувства, когато го обичат. Чувството се отпечатва върху всичко и преминава разстояние. Писмото е душа, то е толкова верен отзвук на гласа, който говори, щото чувствителните души го смятат за едно от най-богатите съкровища на любовта. Дядо Горио, когото несъзнателното му чувство издигаше до най-високо стъпало на кучешката природа, беше подушил състраданието, удивителната добрина, юношеската привързаност към него, които се бяха породили в сърцето на студента. Но това зараждащо се приятелство още не беше довело до никакво откровение. Ако Йожен изказа желание да види госпожа дьо Нюсенжен, той не направи това, защото разчиташе, че старецът ще го заведе у нея, а се надяваше, че може да изтърве някоя тайна, която ще му бъде полезна. Дядо Горио му заговори за дъщеря си само по повод на онова, което студентът беше си позволил да каже пред всички в деня на двете си посещения.

— Драги господине — каза му той на следния ден, — как можахте да си помислите, че госпожа дьо Ресто ви се е разсърдила, задето сте споменали името ми. Двете ми дъщери ме обичат много. Аз съм щастлив баща. Само двамата ми зетьове се отнесоха с мене зле. Не исках тия мили създания да страдат заради моите разногласия с мъжете им и предпочетох да ги виждам тайно. Тази тайнственост ми доставя хиляди наслади — тях не ги разбират другите бащи, които могат да се виждат с дъщерите си, когато поискат. А аз не мога, разбирате ли? Затова аз отивам, когато времето е хубаво, в „Шан-з-Елизе“, след като съм питал камериерките дали дъщерите ми ще излязат. Чакам ги да минат, сърцето ми бие, когато колите им минават, любувам се на хубавите им тоалети, на минаване те ми се усмихват мило и тогава цялата природа блести в злато, сякаш е обляна в лъчите на ясно слънце. Чакам ги на същото място, защото зная, че ще се върнат и ги виждам отново! Чистият въздух ги е освежил, лицата им са румени. Чувам около мене да казват: „Каква хубава жена!“ Радостно ми става на сърцето. Нали са моя кръв! Обичам конете, които ги возят, и ми се иска да съм кученцето, което държат на коленете си. Живея с техните удоволствия. Всеки обича по своему, аз не причинявам никому зло, защо се занимават с мене? Аз съм щастлив по своему. Престъпление ли е да виждам вечер дъщерите си, когато излизат от къщи, за да отидат на някой бал? Колко ми е мъчно, когато закъснея и ми кажат: „Госпожата излезе.“ Веднъж чаках чак до три часа сутринта, за да видя Нази, която не бях виждал от два дни. Малко остана да умра от радост! Моля ви се, като говорите за мене, казвайте само колко са добри дъщерите ми. Те искат да ме обсипят с всякакви подаръци, но аз не ги оставям, казвам им: „Пазете парите си! Защо са ми вашите подаръци? Нищо не ми трябва.“ И наистина, драги господине, какво съм аз? Жалък труп, чиято душа е там, дето са дъщерите ми. Като видите госпожа дьо Нюсенжен, ще ми кажете коя от двете ви харесва повече — каза добрият старец след кратко мълчание, като видя, че Йожен се готви да излезе на разходка в Тюйлери, докато дойде време да отиде у госпожа дьо Босеан.