Оноре Балзак - Дядо Горио

— Какво трябва да направя? — попита алчно Растиняк, като прекъсна Вотрен.

— Почти нищо — отговори този човек, по чието лице проблесна безмълвната усмивка на риболовец, който чувства, че на въдицата му се е уловила риба. — Слушайте ме внимателно! Сърцето на една нещастна, бедна и злочеста девойка е жадно като гъба да се изпълни с любов, като суха гъба, която веднага набъбва, щом в нея капне капка чувство. Да ухажваш една девойка, която е самотна, отчаяна, бедна и не подозира, че я чака богатство, дявол да го вземе, та то е все едно да имаш кента и четиринадесет в ръка, да знаеш лотарийните номера, да играеш на борсата, като знаеш предварително какво ще се случи. Вие ще изградите върху здрава основа неразрушим брак.

Щом получи милиони, девойката ще ги хвърля в краката като камъчета. „Вземи, любими!“ „Вземи, Адолф! Вземи, Алфред! Вземи, Йожен!“ — ще каже тя, ако Адолф, Алфред или Йожен е бил достатъчно умен, да се жертва за нея. Под думата жертва разбирам да продаде някоя стара дреха, за да отиде заедно с нея в „Синия циферблат“, да ядат точено с гъби, а оттам вечерта — в „Ambigu-Comique“; да си заложи часовника, за да й купи шал. Не говоря за любовните драсканици, нито пък за глупостите, на които държат толкова много жените, като например да капнеш няколко капки вода на писмото като сълзи, когато си далеч от тях — струва ми се, че разбирате много добре езика на сърцето. Видите ли, Париж е като гора в Северна Америка, където се скитат двадесет вида диви племена, илиноиси, хурони, които живеят от произведенията на разните обществени класи; вие сте ловец на милиони. За да ги уловите, вие ще трябва да си служите с капани, с примки и примамки. Има разни видове лов. Едни ловят зестри, други чакат разпродажби, едни ловят съвести, други продават своите доверители с вързани ръце и крака. Този, който се връща от лов с добре натъпкана чанта, е поздравяван от всички, честван, приеман в най-доброто общество. Нека бъдем справедливи към тази гостоприемна страна; вие имате работа с най-радушния град на света. Ако гордата аристокрация във всички европейски столици не приема в средата си един безчестен милионер, Париж му подава ръка, тича на пиршествата му, яде гозбите му а се чука с безчестието му.

— Но къде ще намеря такава девойка? — запита Йожен.

— Тя е ваша, пред вас е!

— Госпожица Викторина ли?

— Да!

— Но как?

— Вашата малка баронеса дьо Растиняк ви обича вече.

— Тя няма нито су! — възкликна зачуден Йожен.

— А, най-после ще се разберем! Още две думи и всичко ще ви стане ясно — каза Вотрен. — Баща и Тайфер е един нехранимайко — говори се, че убил един от приятелите си през време на революцията. Това е един от моите юнаци, които имат независими убеждения. Той е банкер, главен съдружник във фирмата „Фредерик Тайфер и съдружие.“ Има един-единствен син, на когото иска да остави цялото си богатство, като лиши от наследство Викторина. Не обичам такива неправди. Аз съм като Дон Кихот. Обичам да защитавам слабия срещу силния. Ако Бог пожелае да прибере сина му, Тайфер ще повика дъщеря си, той би искал да има някакъв наследник — глупава човешка слабост, а зная, че вече не може да има деца. Викторина е кротка и мила, тя скоро ще оплете баща си и ще го върти като пумпал с бича на чувството! Тя ще бъде много отзивчива към вашата любов, няма да ви забрави и вие ще се ожените за нея. Аз се нагърбвам с ролята на провидението и ще накарам Бог да пожелае. Имам един приятел, за когото съм се жертвал, един полковник от Лоарската армия, който скоро постъпи в кралската гвардия. Той се вслушва в съветите ми и е станал краен роялист: но не от ония глупци, които държат на убежденията си. Ако трябва да ви дам друг съвет, ангеле мой, той е да не държите вече нито на убежденията, нито на думите си. Когато ви ги поискат, продайте ги! Този, който се хвали, че никога не променя убеждението си, е човек, който се обвързва да върви винаги по правия път, глупец, който вярва в непогрешимостта. Няма принципи, има само събития; няма закони, има само обстоятелства; умният човек приема събитията и обстоятелствата и ги ръководи. Ако имаше неизменни принципи и закони, народите нямаше да ги променят така, както ние променяме ризите си. Човек не е длъжен да бъде по-мъдър от цял един народ. Човекът, който има най-малко заслуги към Франция, е боготворен като фетиш, защото за всичко се залавяше с голямо увлечение — той може най-много да се постави сред машините в Промишления музей с етикет „Лафайет“, докато принцът, срещу когото всеки хвърля камък и който презира достатъчно човечеството, за да изплюе в лицето му толкова клетви, колкото то желае, попречи на подялбата на Франция във Виенския конгрес 13 13 Вотрен има предвид ловката политика на Талейран, който използва противоречията на страните победителки (Русия, Австрия, Прусия и Англия) на Виенския конгрес, за да защитава интересите на победена Франция. Бел. пр. : дължат му венци, а го замерват с кал. О, аз познавам добре нещата! Зная тайните на мнозина! Но стига толкова! Ще имам непоколебимо убеждение в деня, когато срещна три мозъка, съгласни върху прилагането на един принцип, и ще чакам много време! Няма да намерите в едно съдилище трима съдии, които да са на едно мнение по някой член от закона. Но да се върна към моя приятел. Той ще разпъне пак Христа, ако му кажа. Само една дума на татко Вотрен и той ще предизвика оня подлец, който не праща дори сто су на бедната си сестра, и…