Илейн Барбиери - Непорочност

— Рийд…

Той се отдръпна и приклекна до нея. Издърпа одеялото и го нагласи плътно на гърдите й.

— Още е рано, а теб те боли главата. Почини си още малко. — Простичките думи извираха право от сърцето му. — Обичам те, Частити.

Блестящи съзвездия от зелени искрици танцуваха в очите й, когато влажният й поглед срещна неговия. В гласа й се прокрадваше тревога:

— Не искам да ти се случи нищо лошо, Рийд.

— Поспи още малко, Частити. Когато се събудиш, ще се почувстваш по-добре. А аз ще бъда тук.

За миг Рийд притисна устните й със своите. Устните й бяха топли и меки, но той си наложи да се отдръпне. Минути по-късно, застанал вече до фургона, той вторачи поглед в ясното утринно небе. Частити не беше казала, че го обича. Беше казала, че не иска да му се случи нищо лошо. Искаше му се да може да й обещае, че нищо страшно не му предстои. Искаше му се да я увери, че лесно ще залови Морган и всичко ще бъде наред.

Но вече й бе обещал да й казва само истината.

А истината понякога беше болезнена.

По дяволите, беше толкова горещо!

Морган вдигна поглед към ясното, синьо небе и шумно изруга. Той погледна нажежените железа в огъня, после и разтревожените животни в кошарата, които чакаха реда си. Работеха от изгрев слънце. Мъжете отдавна роптаеха и той отлично знаеше, че ако не стоеше над главите им, щяха да спрат още преди часове.

Стомахът му отдавна се обаждаше. Наближаваше пладне и беше гладен. Вече повече от час ароматът от гозбите на Кончита дразнеше обонянието на хората му. Но каквито и звуци да издаваше стомахът му, мислите на Морган бяха далече от вкусната храна и удобната постеля.

Беше му писнало от всичко това! Нещата се развиваха твърде бавно. А той не беше свикнал да чака. Онова, което си беше наумил, го разяждаше все по-мъчително с всяка изминала минута.

Ръката му се сви импулсивно около нажеженото желязо, щом усмивката на Частити отново изплува в съзнанието му. Топлината й бе разпалила огън в слабините му, който го поглъщаше. Всъщност, защо беше решил, че трябва да изчака, докато стигнат до мисията, преди да изиграе своя ход? Един случаен инцидент на пътя би могъл лесно да се уреди, ако вземеше нужните предпазни мерки. А после неочаквано щеше да се притече на помощ на опечалената вдовица, щом злощастният й съпруг предадеше богу дух. Знаеше какво да й каже. Частити щеше да се облегне на него и да разчита изцяло на неговата подкрепа. А той пък щеше да я доведе в дома си, за да се съвземе тя от скръбта, и да я направи още по-зависима от себе си.

И после щеше да я утеши. Тялото му се сви болезнено при мисълта за тази утеха.

Внезапно взел своето решение, Морган захвърли желязото обратно в огъня. Мъжете го изгледаха удивено.

— Достатъчно работа свършихме за днес. Гледайте да затворите добре кошарите, преди да отидете да обядвате.

Без да обръща внимание на слисаните им погледи, Морган се отправи към къщата. Тъкмо си наливаше вода за миене, когато на прага застана Кончита.

— Дойде да се нахраниш ли, Морган?

— Не. Не съм гладен. — Той не си направи труда да я погледне.

Кончита не се помръдна, докато Морган се събличаше и търкаше припряно лицето, ръцете и тялото си със сапун.

— Ще ходиш ли някъде?

— Не е твоя работа!

Видя как устните й се присвиха и вътрешно се усмихна. Вече бе съвсем измит и почти облечен, когато продължи с наставленията:

— Връщам се след няколко часа. Дотогава искам стаята ми да е почистена. И изнеси парцалите си оттам. Разбра ли ме?

Кончита остана безмълвна.

— Comprendes 6 6 Разбра ли? (исп.) — Б.пр. , puta 7 7 Блудница, лека жена. (исп.) — Б.пр. ?

Лицето на Кончита придоби каменно изражение.

— Si. Comprendo… comprendo muy bien 8 8 Да, разбрах те отлично. (исп.) — Б.пр. .

Морган нахлупи шапката си и се отправи към хамбара. Метна се на седлото и препусна в галоп, без да се обади на никого.

Симънс се обърна и проследи Морган с изненадан поглед.

— Имате ли представа какво го е подгонило така?

Бартел се изсмя отсечено.

Търнър затръшна вратата на последната кошара и се присъедини към останалите по пътя към къщата.

— Не си чак такъв глупак, нали, Симънс?

— Не, не съм глупак. И Морган също не е глупав, ако искаш да кажеш, че е тръгнал пак да гони фургона. Сега няма начин да се добере до жената на свещеника — особено на дневна светлина.

— И какво ще го спре?

— Трезвият му разум, какво друго! — Симънс тръсна отривисто глава. — И преди съм виждал Морган да си падне по някоя жена, но никога не си е губил ума.