Илейн Барбиери - Непорочност

Морган яздеше предпазливо покрай пътя. Сега, когато лагерът и цялата работа, която го чакаше, бяха останали далече зад гърба му, вече можеше да разсъждава достатъчно трезво, за да прецени, че влечението му към червенокосата жена започваше да се превръща в обсебване. А с действията си тази сутрин, когато бе зарязал всичко, за да се втурне отново към нея, бе показал само, че е на път да се предаде на поглъщащите го емоции. И кой знае защо, тази мисъл го изпълваше с възторг. Червенокосата съпруга на свещеника представляваше предизвикателство, с каквото не се беше сблъсквал досега. Това придаваше привкус на очакване на победата, която той не се и съмняваше, че в крайна сметка ще постигне.

Но трябваше да бъде предпазлив. Затова си беше наложил да успокои бесния бяг на жребеца си, след като препусна с бясна скорост от лагера. Знаеше, че няма начин фургонът да стигне до мисията преди залез слънце по неравния път. Още имаше време.

Морган спря коня си и огледа околността от хълмистото възвишение. Зачака неподвижно, щом съзря прашната диря в далечината. Само след минути бе възнаграден за търпението си, когато тромавият фургон най-после изплува пред погледа му.

Морган пришпори коня си и решително наближи колата. Веднага щом зърна ослепителните кичури червеникава коса, сърцето му се преобърна. Морган вече беше взел своето решение.

Рийд замръзна, щом различи силуета на ездача в далечината. Почувства, че тялото на Частити също се скова, когато отпусна ръката си от раменете й.

— Той е, нали? — обърна се към него доверчиво Частити.

— Прилича ми на него. Връщай се във фургона.

— Не бива. Той ще си помисли, че нещо се е случило, ако не седя до теб.

— Отивай отзад, Частити!

— Не.

Рийд посегна под седалката, за да провери на място ли е револверът му, и скришом прошепна в ухото й:

— Искам да се скриеш, в случай че нещо стане…

— Не.

— Ама че упорита…

Ездачът се приближи. Вече нямаше съмнение, че беше Морган. Рийд бавно се изправи. Не му харесваше всичко това. Не беше очаквал Морган да се появи отново така скоро. Това нищожество си беше наумило нещо. Ако нещата стояха другояче, би се възползвал да пипне Морган сега, когато беше сам.

Рийд погледна скришом Частити. Вниманието й бе изцяло приковано от приближаващия Морган. Не, не можеше така безразсъдно да рискува живота й. Трябваше първо да се увери, че Частити е в безопасност.

Рийд закова конете и зачака Морган да направи първата стъпка.

Фарел го гледаше напрегнато, докато наближаваше фургона. Този път не носеше свещеническата якичка. Докато се приближаваше към колата, Морган за миг си помисли, че Бартел е бил прав. Никога не беше виждал свещеник с такъв леден поглед.

Морган нагласи дружелюбното изражение на лицето си и спря пред фургона.

— Много се радвам, че успях да ви сваря още тук — подхвана той. — Така е по-лесно, въпреки че така или иначе щях да ви догоня.

За първи път Частити се обърна изцяло към него. Лицето й беше надрано и насинено, и Морган внезапно бе обзет от безсилен гняв, задето така нелепо бе загрозена красотата й. Той погледна рязко към Фарел, чието лице беше все така непроницаемо — но на него му беше ясно какво се е случило. Едва прикривайки гнева си, Морган запита:

— Какво ти се е случило, Частити?

Той не пропусна да забележи, че движенията й са лишени от свойствената си мекота, и че тя погледна несигурно Фарел, преди да му отговори:

— Паднах. Беше тъмно и не видях, че има склон. Оказах се твърде непохватна, това е.

Морган, естествено, не повярва и на думичка от онова, което му каза. Добре познаваше онзи долен тип хора, които обичаха да причиняват физическа болка, скрити зад догмите на религията. Онова копеле, съпругът й, й бе сторил това от ревност. Но Морган лично щеше да се погрижи Фарел да си плати за това.

Той обаче си наложи да прикрие яда си и подхвърли:

— Е, радвам се да чуя, че няма нищо общо с индианците.

Частити се вцепени.

— С индианците ли? — Тя погледна объркано Фарел. — Онзи индианец, който видях в храстите онази вечер… нали не искаш да кажеш…

— Нали ти казах да не се притесняваш за него, Частити. Ако е искал да ни причинява проблеми, вече щеше да го е сторил. — Фарел отново се обърна към Морган. — Не чухме индианците да са причинявали някакви проблеми, когато слязохме в Бакстър Спрингс.

— Защото още никой не е знаел.

— За какви проблеми говорите, мистър Джеферсън?

— Обичайните. Индианците обичат да гърмят, като подпийнат. Заради тях изгубих част от стадото си тази нощ.