Пейо Яворов - Когато гръм удари, как ехото заглъхва

Попович.Ти?

Данаил.Татко, ти по-късно ще ме разбереш… Сега аз ще искам само едно: след известно време да изпратиш Олга при мене… ако тя не престане да го желае.

Попович.Преди малко аз друго разбрах!

Данаил.Онова, което говорих, е в душата ми тъй, както го изказах. И да остане то завинаги така, аз трябва да се махна.

Витанов. Господа, искрено съм трогнат от всичко, което видях тук… Ако би ми било позволено, аз бих казал, че е по-уместно младия човек да замине. Но то ще бъде злоупотребление от моя страна — да говоря още, — затова се оттеглям…

Попович.Останете. Вашето присъствие не е още излишно.

Данаил.Татко, аз искам да се махна, за да изчезне миналото… Това е необходимо колкото за самия мене, толкова за тебе и за майка ми. Аз съм олицетворена лъжа между вас двама ви.

Попович.Лъжата, сине мой, не е тъй страшна, както хората си мислят. Понякога тя може да ни научи на големи истини. Ти сам се нарече лъжа… Но има ли по-хубава истина от оная, за която твоята душа свидетелствува? Колкото се отнася до майка ти, нека това не те смущава: за нея ще ни каже г-н полковника…

Витанов (иска да се вмеси). Но…

Данаил отива при Поповича, закрива лицето си на рамото му и почти ридае.

Попович.Успокой се. Недей обвиняав майка си.

Данаил.Ти ли говориш това!

Витанов (виновно). Преди един час госпожа Бистра искаше а ми остави една записка в бюрото на хотела. През това време аз излазях и като я видях, говорих с нея. В две думи тя ми обясни какво е било тук и ми препоръча… говорихме за това!

Попович.Г-н Витанов, жена ми беше при вас да иска покровителството ви за Данаила. На езика ми е по-раншния въпрос: не е ли тя всецяло под ваше влияние Има една мрежа от неща уж много ясни, а все пак тъмни… Чуйте: сега е часа на ликвидацията. Вече няколко пъти казвам: можете да говорите открито!

Витанов.Аз ви казах още отначало, че съм готов за всички сллучаи, ну… а сега — повече, отколкото по-рано. Не питам вече за моя дълг, а какво ще ми бъде оставено да направя.

Попович.Прочее?

Витанов.Ничего, дальше!… Какво друго има в моя власт?

Данаил.С мене заминава и майка ми…

Попович.Ти си говорил с нея за това?

Данаил.Ще го поискам.

Попович (с мъка). Може би тя мисли за развод.

Данаил.Не е чудно. Но аз искам тя да замине с мене — и ще замине.

Попович. Нужно ли е туй?

Данаил.Да, поради твоите подозрения.

Попович.Моите подозрения не задължават никого към нищо. Те са може би и безосновни.

Витанов.Позволете да се вмеся: те са безосновни.

Попович.Но, между другото, ние не знаем какво Бистра сънува за своето щастое. И не трябва да й пречим.

Данаил.Един син при известни обстоятелства може да каже, че няма баща. Една майка никога не може да каже тъй за своя син. Тя е жертвувала всичко, за да го има, и ще жертвува себе си, за да го запази. Тя е длъжна да стори това заради него, инах защо му е дала живот!

Олга (идва при Поповича и му казва тихо). Вуйчо, леля си дойде.

Данаил (венага отива към вратата и вика навън). Майко!

Олга (на Поповича). Аз я намерих в банката. Тя ми се скара, че съм отишла да я диря.

Бистра (влазя, изненадва се, като вижда полковника, и после говори с голяма умора в гласа, погледа и движенията). Г-н Витанов, подпоручика, когото видях с вас в коридора на хотела, дойде ад ме следи. Ислишно и неприятно беше… Освен това криво сте ме разбрали, като сте прибързали да се явите тук.

Витанов.Изпратих подпоручика Друмев, защото ми се видяхте доста смутена… а всеки разбира, както може…

Попович.Той намери у нас само деликатна обноска.

Бистра.Нека бъде тъй. (Към Олга, която е тръгнала да излезе.) Олга, остани за малко… (На Данаила.) А тебе те моля да заминеш по възможност още днес. Но доколкото мога да се догаждам, и ти сам ще искаш същото… Остава да те моля да тръгнеш заедно с Олга. Настани я там в някой католишки пансион за една-две години, докато стане достатъчно зряла, за да ти бъде жена… (Към Олга.) олга, аз зная, че ти искаш… (На Данаила.) Това е волята на майка ти — ако би обичал, да я изпълниш… (Оставя книжа върку масата.) Тук е всичкото мое богатство, приведено на твое име в „Credit Lyonnais“.