Пейо Яворов - В полите на Витоша (Трагедия в пет действия)

Мила. Аз утре няма да бъда тук.

Елисавета. Кажи да видим де ще отидеш?

Драгоданоглу. Аз ще те туря под ключ. Утре доктора ще се пренесе умене, като мой гост, не, като твой годеник. Сам ще ида да го измъкна от хотела му.

Мила. Ти си изгуби ума!

Драгоданоглу. Може би: защото пазя честта си! Утре… сега… ти си годеница и в неделя — жена на д-ра Чипиловски. Ако не бъде с добро, ще те вържа и сам, с тия две ръце, ще те занеса в леглото му!

Мила. Варварин си и ти! Варвари и мръсници сте и двамата! Аз зная сега… Сега ще иска той!

Елисавета (и препречва пътя). Къде?

Мила (се измъква стремително). У Христофорова.

Драгоданоглу (хуква след нея). Чакай!

Елисавета (полуотваря вратата на балкона но се повръща). Боже, съседите!… (Иска да гледа през стъклото на прозореца, но светлината и пречи.) Нека я видят сега, галената. (Угася електричеството и пак отива на стъклото.) О, тя е вече на улицата. (Иска да отвори прозореца, но не може.) Нека, нека… прах не даваха да падне върху нея!

Глас (далечен, като изпод земята). Спрете!

Елисавета. Какво е това? Хората се хвърлят от трамвая! Олеле, тя — Тя се уби… (Тича навън.)

От улицата се чуе неопределен глъч.

Адвокатското писалище на Христа Христофоров. Две бюра на едното — телефонен апарат. Около 11 часа сутрин. Слънцето грее през широк прозорец към улицата, дето се мяркат минувачи.

Един писар седи край едното бюро.

Христофоров (влазя с папка под мишница). Преписа ли апелативната жалба?

Писаря (се подига от мястото си). Току-що я свърших.

Христофоров. Преди да я подадем, тряба да се телеграфира на тия хора: излишни главоболия и разноски. Пак ще изгубят.

Писаря. Те пишеха оня ден: „Ако е нужно, да се отиде и до царя.“

Христофоров. На куците винаги се струва, че малко са извървели… (Преглежда получена кореспонденция.) Телеграмата ще напиша аз. Ти отвори през това време тия писма. Дирил ли ме е някой?

Писаря. Двама селяни: те ще дойдат след пладне; ония, двамата братя, чието дело зимъс защитавахте безплатно, делото за синора. Противника им, който изгуби, сега бил избран за кмет и им се заканил…

Христофоров. Е, та?

Писаря. Защото им се заканил, те пуснали воловете си да опасат нивата му.

Христофоров. И аз да платя глобата зарад тях ли? (Той звъни на телефона.) (Към писаря.) Не са ли звънели за мене от клуба на партията?

Писаря. Не са.

Христофоров (в телефона). Кой е? Няма ли там секретаря? Добре, като дойде, нека се обади. Христофоров.

Писаря. Всички тия писма са от едно място.

Христофоров. Видях пощенското клеймо. От моите избиратели. Чети. (През време на четенето, което следва, той написва една телеграма и после преглежда книжа из папката си, пушейки.)

Писаря. Статия за вестника. (Чете.) „Историята на една фамилия народни изедници“.

Христофоров. О!

Писаря. Има тук, отстрана, нещо на славянски…

Христофоров. Епиграф?

Писаря. Не е и славянско…

Христофоров. Да не цитират Конфуция на китайски!

Писаря. Не мога да го прочета. Но другото се чете: „Един деветдесет и шест годишен старец, който принадлежи на един род, в който има много столетници, нещо, което е явление по цяла Европа, е слушал от дяда си, който умрял на сто и дванайсет годин, като загинал през едно чумаво време, като му излезли отоци под мишците и цял посинял, че когато той бил двайсетгодишен младеж, слугувал у прапрадядото на избраника на нашата богоспасяема околия, господин Стефо, както го наричаха, когато беше малък и когато ходеше по риза, която не му променяваха по един месец, за да правят економия на сапуна и да станат по-богати…“ (Четеца, който се е сдържал досега, не може да продължава от смях.)

Христофоров (горчиво). На две… на четири — и в коша.

Писаря (къса ръкописа). Има и записка при статията.

Христофоров. В коша. Другото?

Писаря. Много засукан подпис, не се чете. Върху лист с надпис „Земледелска банка“.

Христофоров. Какво пише той?

Писаря (чете). Почитаемий господине… Заповедта за моето уволнение, като чиновник при тукашния клон на Земледелската банка, била готова: бил съм говорил на някои селяни добро за вас. Ако си спомняте, ние се запознахме в задния двор на хотела, дето бяхте слезли. Аз бях с един мой колега, който каза, че, ние имаме чест да ви се представим и че сме ваши съчувственици. Вие се учудихте на доблестта ни, както сам се изразихте, и посъветвахте да не се впущаме. Моя другар няма да бъде уволнен, защото има роднина в централното управление на банката. Това ще каже, че не е имало от негова страна доблест, както се изразихте за двама ни, а подлост — да изложи мене, макар че съм женен от шест месеца, а той не е. Питам аз, къде е ту к справедливостта, когато той навсякъде вървеше напред, защото от никого не се бои, па мога да кажа, че и нас другарите си, плаши идори пари му даваме назаем, без да ги връща… Но не искам да се отклоня, вам и повторно питам къде е ту к справедливостта, когато ако някой е говорил негде, това е той, а не аз — зашото мъчно се изразявам, поради един природен недостатък в езика си… (Четеца преглъща смеха си и продължава.) След гореизложеното аз като ваш съчувственик настоявам да употребите всичкото си влияние, защото макар опозиция.