Уилям Шекспир - Том 3.Трагедии

О, готски пълководци, помогнете

на моя чичо да го изведе!

Готите излизат, извеждайки Арон. Тръбен звук.

Това е императорският знак.

Нов тръбен звук. Влизат Сатурнин, Тамора, Емилий, сенатори, трибуни и други.

САТУРНИН

Нима небето има две слънца?

ЛУЦИЙ

Голяма полза — да си викаш „слънце“!

МАРК

Царю на Рим, мой племеннико, спрете

и отложете спора за нататък

в по-мирен дух! Готова е пред вас

гощавката, която Тит приготви,

загрижен за спокойния живот,

единството и благото на Рим.

Приканвам гостите да заповядат.

САТУРНИН

Със радост, Марк!

Тръбен звук. Влизат Тит, облечен като готвач; Лавиния, забулена; Малкият Луций и други.

ТИТ

Добре дошъл, царю! И ти, царице!

Добре дошли вий, готи! И ти, Луций!

Добре дошли, останалите всички!

Гостоприемството ми е оскъдно,

но все ще ви насити. Яжте, моля!

САТУРНИН

Защо си в тези дрехи, Тит Андроник?

ТИТ

За да съм сигурен, че ще е всичко

във ред за височайшите ми гости.

САТУРНИН

Признателни сме ти сърдечно, Тит.

ТИТ

Да знаехте сърцето ми, царю!…

Но искам да попитам, господарю,

дали Виргиний 58 58 Виргиний — плебеят Луций Виргиний всъщност убил дъщеря си Виргиния не след обезчестяването й, а за да я спаси от него. Шекспир в случая е допуснал неточност. е добре постъпил,

когато сам, без бавене, убил е

озлочестената си дъщеря?

САТУРНИН

Добре постъпил е.

ТИТ

Защо, царю?

САТУРНИН

Защото тя живяла би в позор

и жива, би раздухвала скръбта му.

ТИТ

Разумен, верен и безспорен повод,

отличен пример и прекрасен подтик

за мен, злочестия, да го последвам!

Умри, Лавиния, и с теб — срамът ти!

А със срама — и ти, о, моя скръб!

Убива Лавиния.

САТУРНИН

Какво направи, изверг безчовечен?

ТИТ

Убих най-скъпото си, за което

очите си изплаках. О, скръбта ми

е страшна като тази на Виргиний,

а пък причината да го извърша

бе сто пъти по-страшна. И сега

извърших го!

САТУРНИН

Но кой я поруга?

ТИТ

Хапни, царице! Нека ти е вкусно!

ТАМОРА

Защо уби я? По какъв закон?

ТИТ

Убиха я Деметрий и Хирон!

Ръце, език и чест й взеха те!

Заради тях останах без дете!

САТУРНИН

Извикайте и двамата пред нас!

ТИТ

Те тука са — поднесох ви ги аз

в туй блюдо, от което вкусно яде

хиената, която плът им даде!

А ето и на теб за твоя дял!

Убива Тамора.

САТУРНИН

Умри и ти, старико полудял!

Убива Тит.

ЛУЦИЙ

Око на син таз гледка да изтрай?

За мяра — мяра! Хъркай, негодяй!

Убива Сатурнин. Общ смут. Луций и Марк се изкачват на горната площадка.

МАРК

О, скръбнолики синове на Рим,

разкъсани от смута като ято,

което вихърът е разпилял,

съвет от мене чуйте как да свържем

във сноп разпръснатите класове

в единно тяло късчетата плът!

Да свърши Рим в саморазруха срамна,

на себе си позорно да посегне

като бедняк, изгнан от обществото,

градът, пред който толкоз много царства

трепереха, ако не ви склонят

тез власи в скреж и туй чело в бразди —

свидетели за възраст и за опит —

да чуете, което ще ви кажа…

Но не, не мога! Луций, разкажи им

за всичко, както праотецът наш 59 59 „… праотецът наш…“ — отново става дума за Еней.

на слушащата го с любов Дидона

разказа за онази грозна нощ,

в която хитроумните ахейци

запалиха Приамовия град;

разкрий им кой Синон 60 60 Синон — син на коринтския цар Сизиф, уговорил троянците да вкарат дървения кон зад стените си и с това станал причина за гибелта на Троя. слуха ни грабна,

кой внесе коня в римската ни Троя,

за да ни хвърли в гражданска война?…

Не е от кремък туй сърце: река ли

да ви опиша всичките ни мъки,

поток сълзи речта ми ще залее

и ще ме спре там, дето бих желал

да бъда най-внимателно изслушан,

за да разчувствам вашите сърца.

Пред вас е този млад войник на Рим.

Слух дайте му, докато аз остана

да лея сълзи, слушайки речта му!

ЛУЦИЙ

Добре тогаз, слушатели, узнайте,

че умъртвиха Басиан не други,

а гнусните Деметрий и Хирон!

Сестра ми изнасилиха пак те

и зарад тях умряха на дръвника

двамината ми братя, а баща ни,